Пианистът: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
преведох сюжета от английски на български |
м Bot: Automated text replacement (- От тук + Оттук , -със Ш +с Ш) |
||
Ред 38:
През април 1943 г. Шпилман наблюдава от прозореца си като въстанието във Варшавското гето, на което помага, разгръща се и след това в крайна сметка се проваля. След като съсед открива Шпилман в апартамента, той е принуден да избяга на второ скривалище. Новата стая има пиано в нея, но той е принуден да мълчи, като същевременно започва да страда от жълтеница.
През август 1944 г., по време на Варшавското въстание, Армия Крайова атакува германска сграда от другата страна на улицата от скривалището на Шпилман. Танкови снаряди удариха апартамента, принуждавайки го да избяга. През следващите месеци Варшава е унищожена. Шпилман е оставен сам да търси отчаяно подслон и провизии сред руините. В крайна сметка си проправя път до къща, където намира консерва с кисели краставички. Докато се опитва да го отвори, той е забелязан от офицера от Вермахта Вилм Хосенфелд, който научава, че Шпилман е пианист. Той моли Шпилман да свири на роял в къщата. Окаяният Шпилман успява да изиграе „Балада в минор“ на Шопен. Хосенфелд оставя Шпилман да се скрие на тавана на празната къща.
През януари 1945 г. германците се оттеглят от Червената армия. Хосенфелд се среща
След войната Шпилман отново е в Полското радио, където изпълнява „Големият блестящ паланж“ на Шопен пред голяма престижна публика. Епилог гласи, че Шпилман умира през 2000 г. на 88-годишна възраст, докато Хосенфелд умира през 1952 г., все още в съветски плен.}}
|