Чичо Томовата колиба

Чичо Томовата колиба е роман със световна известност от Хариет Бичер Стоу и донякъде причина за Американската гражданска война

В романа се разказва за негърът с прякор Чичо Том, който е купуван и продаван три пъти и накрая е пребит до смърт от последния си собственик. А самият той е набожен и почтен, ходил е до Цинцинати и оттам е се е върнал, донасяйки при това 500 долара, изпратени до господаря му. Въпреки, че е било лесно да избяга с парите в Канада. Романът е написан през [1851]]-52 и веднага става бестселър. Преведен е на 37 езика и само за пет години са продадени половин милион бройки.

История на създаването

Стоу написва този роман като протестна реакция срещу нововъведения Закон срещу бягството на роби (1850), според който, оказващите помощ на избягал роб се считат за престъпници.

Появяват се протести срещу закона, гражданите са възмутени от решението да се считат за престъпници хората, които оказват помощ на избягал роб. Моментът съвпада с лична трагедия за Стоу – смъртта на едно от децата ѝ от холера. Идеята за романа „Чичо Томовата колиба“ я осенява по време на църковна служба. Внезапно тя получава видение на окъсан, измъчен роб, когото бият жестоко. По-късно казва, че романът е вдъхновен и написан от Бог. Книгата е публикувана първо на части в „Национална ера“ – вестник, ангажиран с борбата срещу робството. Сюжетът е отчасти базиран на истински случай, известен на Хариет Бичер Стоу, а също и на други подобни случаи. При писането на романа, тя изпада в състояние на вдъхновение „Не можех да контролирам разказа, Бог сам я пишеше“, разказва Стоу. „Аз бях само инструмент в ръката Му. На Него трябва да се отдадат всички похвали“. Президентът Ейбрахам Линкълн се среща със Стоу и се шегува: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“.

По ирония на съдбата, Стоу не е имала никакви намерения да подстрекава към война. Тя дори не пише открито против системата на робството, а още по-малко – срещу плантаторите от южните щати, където е разпространено използването на роби. Самата тя има лични познати сред робовладелците от южните щати и ги изобразява в благоприятна светлина. Господарите - южняци на чичо Том се отнасят добре с него, а злодеят, който го смила от бой, е северняк.

В романа робството се разглежда не от политическа или философска гледна точка, а от гледната точка на семейните и християнски ценности. Робството е жестоко, според Стоу, защото разделя семействатa и така прекъсва естествените връзки между родители и деца и – преди всичко – защото противоречи на християнското учение. Всъщност книгата ѝ е имала за цел да помири Севера и Юга, но, разбунвайки духовете, наистина става един от поводите за започване на Американската гражданска война (1861–1865), с която се премахва – поне на хартия – робството на негрите в Америка.

Възражения

Към романа „Чичо Томовата колиба“ в САЩ са отправени нападки за достоверност, въпреки, че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ (1853), в който разкрива своите документални източници.

Външни препратки

• Хариет Бичер Стоу. Чичо Томовата колиба. Превод от английски: Анна Каменова, 1985