Разлика между версии на „Полунощница (дух)“

85 байта изтрити ,  преди 2 години
www.novinar.net го нямя вече и го няма в архив; форматиране: 11x кавички, 7x 6lokavica, 5x тире-числа, 3x нов ред, 3x тире (ползвайки Advisor)
м (замяна с n-тире)
(www.novinar.net го нямя вече и го няма в архив; форматиране: 11x кавички, 7x 6lokavica, 5x тире-числа, 3x нов ред, 3x тире (ползвайки Advisor))
'''Полунощница''' (Мара, мapyxамаруха, мора или Марена) е митологично същество в [[славянска митология|славянската митология]], описано в народната [[демон]]ология като висок на ръст зъл женски [[Дух (призрак)|дух]] с вид на ''млада жена'' с разпусната коса и раздърпана дреха ''или'' на старица в чисто бяла дреха<ref>[http://krotov.info/history/09/3/ivanovv.html Иванов ВВ, Топоров, ВН ''Статья из энциклопедии "Мифы наpодовнародов миpамира"'' в 2-х томах, Москва, 1982.]</ref>, посестрима на [[полудница]]та. Броди по „разпътно време“ – от полунощ до зори – когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се „разпътват“, т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с [[караконджул]]ите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.
 
== Народопсихологични измерения ==
=== Ранна категоризация ===
Полунощницата е обект на народното въображение и плод на опити да се конкретизира и нормира философското ''познание'' за света. Създаването на "типични"„типични“ представители на "доброто"„доброто“ или "злото"„злото“ е опит за ранно и крайно категоризиране на моралните и етичните явления в рамките на едно ''ограничено познание на физическия свят'' (който за прародителите е бил страховит, непознат и неумолим).
 
=== Хипотезите за палеоконтакт ===
За съществуването на ''някакво реално същество'', дало началния импулс за сътворяване на този най-вероятно събирателен образ с такива измерения, няма ''никакви конкретни доказателства'', макар че автори и изследователи като [[Ерих фон Деникен]] твърдят в псевдонаучни теории<ref>[http://www.novinar.net/?act{{cite book |last=news&act1Lieb |first=det&statMichael |title=center&materChildren of Ezekiel: Aliens, Ufos, the Crisis of Race, and the Advent of End Time |year=MjcyNjsxNA1998 |publisher=Duke University Press |isbn=&sql0-8223-2268-4 |pages=MjcyNjs1MA250 }}</ref><ref>{{cite book |title=Cithara |year=1961 Деникен|publisher=St. Bonaventure University |pages=12 }}</ref>, че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени, които са оставили материални доказателства в много местни култури. В този смисъл демоните се възприемат като космонавти, а метлите на вещиците – като транспортьори. Днешните възгледи по отношение на митологичните същества са, че по-скоро такива същества се отнасят към [[архетип]]ни образи, в случая на '''[[вещица]]та''' – самотна, странна, недоразбрана и теориятаневписваща се в социалните контури жена, може би и стерилна, заобиколена от котки или други животни за палеоконтакта]компания, която се препитава с маргинални или забранени изкуства.
 
</ref><ref>{{cite book |last=Lieb |first=Michael |title=Children of Ezekiel: Aliens, Ufos, the Crisis of Race, and the Advent of End Time |year=1998 |publisher=Duke University Press |isbn=0-8223-2268-4 |pages=250 }}</ref><ref>{{cite book |title=Cithara |year=1961 |publisher=St. Bonaventure University |pages=12 }}</ref>, че зад легендите стоят реални контакти с извънземни феномени, които са оставили материални доказателства в много местни култури. В този смисъл демоните се възприемат като космонавти, а метлите на вещиците – като транспортьори. Днешните възгледи по отношение на митологичните същества са, че по-скоро такива същества се отнасят към [[архетип]]ни образи, в случая на '''[[вещица]]та''' – самотна, странна, недоразбрана и невписваща се в социалните контури жена, може би и стерилна, заобиколена от котки или други животни за компания, която се препитава с маргинални или забранени изкуства.
=== Символични елементи ===
В описанието на полунощницата присъстват няколко показателни символични елементи: цвят на дрехата, възраст, пол, коса, време на денонощието и кръстопът. Бялата дреха е символ на дисонанса вграден в природата на това същество – дисонанс между нощта (тъмнината) и белия цвят на дрехата и съответно превъплъщение на ''конфликта'', многопластово вграден в образа на ''полунощницата''; разпусната коса е символ на разпуснатост, контрастираща със славянските женски плитки; неопределеността на възрастта – за едни младата жена е по-опасна, за други старицата. Дисонансът на този образ се корени и в събирането на благодатната природа на жената-майка – ''даващата живот'' с това страшно създание, въвлечено в "противоестествени„противоестествени магии"магии“ и ''животопогубващи'' среднощни, тайни ритуали. За древните [[славяни]] е било общоприето свързването на доброто със светлината. Слънцето е символ на [[Даждбог]], а силите на доброто са свързани с белия цвят и светлината (оттам и изразите – - "бял„бял ден да не видиш!", "бели„бели пари за черни дни," "черно„черно ми е пред очите"очите“ и т.н.). В този смисъл, нещата които са на страната на доброто са по [[пладне]], съпътствани от [[светлина]]та и явността; така антиподът на белия ден е нощта, на светлината-тъмнината, а техен "агент"„агент“ е полунощницата.
 
=== Практична стойност ===
Колкото и странно да звучи, тези образи имат практична стойност и тя е предпазна. Полунощниците са били ''пътепоказателите'' "Край„Край на настилката! Внимание!" В легендите полунощниците нападали хора отлъчили се от правия път на морала и нормата. Освен морално-етичните предписания съществува и още по-практично – на хората се е препоръчвало '''да пътуват през деня''', за да не попаднат на крайпътни ями, разбойници, вълчи глутници или пропасти. Славяните с основание избягвали нощта, когато хищниците излизали на лов. За да се драматизира предписанието "Не„Не пътувайте нощем"нощем“, вместо мечки, лъвове или вълци се изобретил друг далеч по-страшен образ – на злонамерената жена(!), която освен очертанията сигурно в ума на предупреждаваните е съхранила човешката изобретателност.
 
== Източници ==
<references />
 
== Библиография ==
* '''ApнаудовAрнаудов М.,''' ''Студии вьрху българските обреди и легенди'', т. 1- – 2, София, 1971- – 72;
* '''ApнаудовAрнаудов М.,''' ''Очерци по българския фолклор'', т. 1- – 2, София, 1968- – 69;
* '''(Безлай) Bezlaj F.,''' ''Nekaj besedi o slovenski mitologiji v zadnjih desetih letih'', "Slovenski„Slovenski etnograf"etnograf“, 1951, letnik 3- – 4;
* '''(Кулишич) Кулишиh Ш., Петровиh П. Ж., Пантелиh Н.,''' ''Српски митолошки речник'', Београд, 1970;
* '''Маринов Д.,''' ''Народна вѣра и религиозни народни обичаи'', София, 1914 ("Сборникъ за народни умотворения и народописъ", кн. 28).