Кракатау: Разлика между версии

На [[26 август]] [[1883]] г. се чува взрив и се издига огромен черен облак от вулканична пепел. На следващия ден [[остров]]ът е пометен от чудовищна [[експлозия]] – най-мощното вулканическо изригване, известно на учените. Две трети от Кракатау изчезват, части от острова политат на височина 70 – 80 km и се разпръскват на площ от 1 000 000 km². [[Взрив]]ът е чут чак в [[Австралия]] и в югоизточните части на Русия. Над 19 km³³ скали, раздробени на прах, излитат във въздуха, закривайки [[слънцеСлънце]]то. В продължение на 3 дни район с радиус 280 km потъва в мрак. Вълни [[цунами]] с размери 57 m достигнат бреговете на [[Ява]] и [[Суматра]] и унищожават крайбрежните селища и загиват общо 3700037 хил. души.

Последиците от гигантския взрив са почувствани в цял свят. Температурите спадат с няколко градуса, тъй като вулканичният прах спира слънчевите лъчи. Дори в много отдалечени райони са наблюдавани невероятно красиви залези, а [[лунаЛуна]]та често е синя или зелена в резултат на отражението на светлинните лъчи от праха във въздуха. Дори сеизмичните вълни от изригването достигнат до Лондон и повишават нивото на река Темза.

[[Файл:Krakatoa evolution map-fr.gif|мини|250px|Еволюция на островите около Кракатау (Френски)]]

Преди изригването през 1883 г. Кракатау се състои от два основни острова: Ланг (превежда се като „дълго“), който сега се нарича Раката Кецил (или „Дължина“), и Ферлатен (превежда се като „оставен“ или „пустеещ“), който сега се нарича Сертунг. Преди 1883 г. самият остров е 9 km дълъг и 5 km широк. След избухването от острова остава само половината, 2 km². Връх Кракатау е висок 300 m и всяка година расте с около 5 m. Преди взрива връх Кракатау се състи от три вулканични конусиконуса: Раката (820 m) на юг; Данан (450 m) на север и Пербоуатан (120 m) на север, докато сега Кракатау се състои от единичен връх, висок 300 m. Кракатау е активен и изригва редовно от един до три пъти седмично.