|
== Биография ==
=== Ранни години ===
Роден е на 12 февруари 1914 година под името '''Лазар Панев Колишев''' (среща се и '''Кулишев''') в градчето [[Свети Никола (град)|Свети Никола]], присъединено към Сърбия през 1913 г.<ref>[http://rulers.org/indexk3.html Информация за Kolisevski, Lazar от rulers.org]</ref> Родителите му са бедни земеделци, като майка му е влахинка, а баща му българин.<ref>Власи и власти. ''Во врска со оваа енигма разговаравме со двајцата најекспонирани репрезенти на влашкиот етнос во Македонија, претседателот на Унијата на Власите Димо Димчев и шефот на Партијата на Власите Митко Костов-Папули. Го замоливме Димо Димчев да ни каже кој, освен Милтон Манаки и Хари Костов, бил Влав во досегашните влади, но и во другите јавни области, како што се науката, уметноста, лингвистиката, историјата, правото, итн. Димчев наредува: "Пиши! Како прв, Лазар Колишевски бил Влав по мајка. Откако останал сирак, го зеле тетките по мајчина страна – битолски Влаинки – го вдомиле во кралското сиропиталиште, а потоа го пратиле на училиште во Србија.''</ref><ref>Historical Dictionary of the Republic of Macedonia, Historical Dictionaries of Europe, Dimitar Bechev, Scarecrow Press, 2009, ISBN 0810862956, [http://books.google.bg/books?id=ilGfCIF4Ao4C&pg=PA278&lpg=PA278&dq=historical+dictionary+macedonia&source=bl&ots=VvKSDGfWdR&sig=qeRHRJ7CWDR2oUut23h4L6kx8ss&hl=bg&sa=X&ei=YMFFUqm0KoaTtQbpgoH4Cg&ved=0CFQQ6AEwBQ#v=onepage&q=lazar&f=false p. 117.]</ref> През 1915 г. по време на Първата световна война, районът е окупиран от [[Царство България]]. Баща му е мобилизиран и през войната умират двамата родители на Колишев, а той остава кръгъл сирак. Като съвсем малък е взет от влашките си лели в Битоля. След войната в края на 1918 г., когато районът е върнат на Сърбия, е предаден за отглеждане в държавното сиропиталище в града. Там той е отгледан до училищна възраст и там завършва начално и основно образование. От Битоля е изпратен от властите с държавна стипендия за [[Крагуевац]], където учи във военен техникум за шлосер.<ref>[http://www.marxists.org/makedonski/kolendik/1989/beli-damki.htm Антун Колендич, Белите дамки на македонската историја „Start magazin“, Zagreb, No. 537, 19.8.1989, 50 – 55 str.]</ref> По това време използва името '''Лазар Пандевич – Колишевич''' и след завършването си е произведен в ''оръжеен майстор''.<ref>[http://biblioteka.mycity-military.com/biblioteka/cyber%20fulkrum/SVL%20(1915-1941)/UBSM-UB-VI-15-VOJLIS-1941-high.pdf Наређење – Военен вестник на Кралство Сърбия, сканирани броеве от 1941 г. стр. 185 – 186.]</ref> На осемнадесет години става член на [[СКМЮ]]. От 1932 г. работи във Военноремонтния завод в Крагуевац, където е приет през 1935 г. за член на [[ЮКП]]. Силно амбициозен, става секретар на партийния комитет в завода, а после и организационен секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Крагуевац. През октомври 1940 година е избран за делегат на Петата земска конференция на ЮКП.
=== По време на Втората световна война ===
[[Файл:Ohrid, ssm.JPG|мини|Паметна плоча на членовете на комунистическата съпротива пред сградата в Охрид, където е проведен съдебният процес. Плочата на три пъти е разрушавана – през 1992, 2004 и 2007 година<ref>[http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=903AD25A9C25BA47BDFE2102A6EAC3C8 Искршена спомен-плочата на Лазар Колишевски], www.vecer.com.mk, 21.02.2007</ref>.]]
В началото на 1941 година е изпратен от Покрайненския комитет на ЮКП за Сърбия в [[Смедеревска паланка]], където да агитира в полза на партията и да помогне за формирането на партийна организация. Там го заварва и операция [[Ауфмарш 25]]. Скоро след това е арестуван от властите в [[Недичева Сърбия]], като изявен комунист, но успява да избяга от затвора. По това време Македония отново е анексирана от Царство България.
На 22 юни 1941 г. Вермахтът неочаквано нахлува в СССР, което коренно променя стратегическата ситуация. По време на подготовката за въоръжена съпротива [[ЦК на ЮКП]] го изпраща в Македония, където трябва да се свърже с ръководството на ЮКП за Македония, което се управлява от тогавашния пробългарски ориентиран секретар на [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет]] [[Методи Шаторов]] – Шарло.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_ju/kp_ju_3_3.html Палешутски, Костадин, Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919 – 1945, Изд. на БАН, София, 1985 стр. 288]</ref> Шаторов отцепва партийната организация в Македония от ЮКП, като я присъединява към БКП. В първия период на пребиваване на Колишевски в Македония от май до 21 юни 1941 година той влиза в пререкания с Шарло относно пасивността на партията в Македония и липсата на въоръжена съпротива, но е прогонен. Връща се в Белград и престоява един месец там.
От важно значение за живота и бъдещата му кариера е фактът, че уведомява ръководството на КПЮ за арестуването от Гестапо на висшия комунистически функционер – [[Александър Ранкович]] в Белград, на 27 юли 1941 г., след като се оказва случайно свидетел на ареста. Самият Ранкович след излизането си от затвора, в резултат на организирана от КПЮ акция, го приема в най-тясното си обкръжение. По решение на Александър Ранкович Колишевски отново се завръща в началото на август в Македония, придружавайки делегата на ЦК на КПЮ Драган Павлович, който отнася писмено нареждане, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти. На 17 август 1941 г., на конференция на Областния комитет на ЮКП, [[Петър Богданов]] като представител на БКП, защитава Шаторов. Така Богданов и Павлович решават да изчакат решението от Коминтерна. Междувременно Покрайненския комитет изключва Лазар Колишев за фракционна дейност.
Единствената известна активност по това време е негово пътуване в София по решение на [[Драган Павлович]] – Шильо, за да говори с [[Цола Драгойчева]] по възникналите междупартийни проблеми.<ref>[http://www.marxists.org/makedonski/kolendik/1989/beli-damki.htm Антун Колендич, Белите дамки на македонската историја „Start magazin“, Zagreb, No. 537, 19.8.1989, 50 – 55 str.]</ref> След завръщането си от София той се чувства изолиран от местните комунисти, не му се възлага партийна работа и депресиран заминава за Белград. Според [[Вера Ацева]], понеже е израсъл и живял извън Македония до 1941 г. Колишевски не е бил запознат с тегобите на македонския народ в Кралство Югославия, а и след това не иска да разбере, че неговото положение на пълномощник на сръбските комунисти по онова време е коренно различно от това на местните комунисти.
По това време Изпълнителният комитет на [[Коминтерна]] взема решение, с което администрирането на комунистите в Македония се връща на ЮКП. След това дотогавашният председател – Шарло незабавно е изключен от ЮКП, а през септември губи и поста си на ръководител на македонските комунисти. На 21 септември 1941 г. Колишев е изпратен за трети път в Скопие е назначен за член на Покрайненския комитет на КПЮ. На място той започва разправа със симпатизантите на Шаторов, като организира формирането на въоръжени комунистически отряди за борба с българските власти. След няколко въоръжени акции изпълнени през октомври, през ноември Колишевски е заловен. До края на 1941 година всеки нов опит за партизански действия е пресечен от властите.
След това Колишев е осъден на смърт на процес в [[Охрид]], заедно с други комунистически дейци.<ref>Петър Христов Петров „Македония: история и политическа съдба“, „Знание“ ООД, 1998, стр. 64</ref> Негов адвокат е [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]], един от ръководителите на Българските акционни комитети в Македония. Колишев подава чрез Стефанов молби за помилване, както до военния министър [[Теодоси Даскалов]], така и пред българския [[Цар Борис III]]. В тях са изтъкнати родолюбиви и патриотични аргументи, като той твърди, че е отраснал в българско семейство и има българско самосъзнание.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=99:2010-05-18-08-50-56&catid=1:latest-news Малко известни факти от живота на Лазар Колишевски. Цочо Билярски. „Сите българи заедно“].</ref> В резултат присъдата му е заменена с доживотен затвор, а Колишевски е прехвърлен от Скопския затвор в Плевенския.<ref>[http://217.16.70.245/?pBroj=1475&stID=14963&pR=5 УТРИНСКИ ВЕСНИК, Број 1475 понеделник, 16 октомври 2006.]</ref> Твърди се, че докато се намира в затвора неговите съпартийци през март 1943 го избират за секретар на ЦК на МКП, а после за делегат на Второто заседание на АВНОЮ през ноември 1943 година.<ref>[http://www.slvesnik.com.mk/Issues/0B06AFA2DCBB4B42B443C52DC94D844E.pdf Службен весник на федералната единица Македонија во Демократска и Федеративна Југославија, 1/1945, стр.48.]</ref> През август 1944 е избран за делегат на първото заседание на АСНОМ, макар да не присъства лично. В затвора се сближава с политзатворника [[Борис Спиров (лекар и политик)|Борис Спиров]], който по-късно му става кум, при брака на Колишев с първата му съпруга, партизанката [[Лиляна Чаловска]] през 1945 г.
[[Файл:Pokana do Lazar Kolishevski za Vtoro zasedanie ASNOM.pdf|мини|Покана до Лазар Кулишев за Второто заседание на АСНОМ]]
Освободен е от затвора в Плевен на 7 септември 1944 година. През същия месец се връща в Македония. По това време българската администрация се изтегля от региона. На 26 ноември 1944 година, на Първата конференция на Народоосвободителния фронт на Македония, той е избран за негов зам. председател, а през декември 1944 година е избран за пръв зам. председател на Президиума на АСНОМ. В януари 1945 година е избран начело на изп. комитет на Президиума на АСНОМ. На Третото съобрание на [[АСНОМ]] на 16 април 1945 година е избран за пръв министър-председател на Социалистическа република Македония в рамките на [[СФРЮ]]. Назначаването на Колишев на този пост е безпрецедентен случай, защото става дума за непозната в областта личност, работила в нелегалност в Македония само 2 – 3 месеца.
=== В управлението на Югославия ===
След Втората световна война Колишевски става един от най-влиятелните хора в Социалистическа република Македония, както и един от най-влиятелните в Югославия. Лазар Колишевски е деен участник в разгонването на редица изтъкнати македонци, между които и [[Венко Марковски]]. С негово знание редица от хората, противили се на [[Тито]], са убити или изпратени в [[концлагер]]а [[Голи Оток]].<ref>[http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/dd_13.html Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998]</ref> Целта на тези мерки е и да се заличат следите от българско самосъзнание и да се ускори процесът на [[македонизъм|македонизация]] на населението.<ref>Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа [http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_content&view=article&id=390:q&catid=44&Itemid=115], ИК Галик, София 2003.</ref> По това време Колишевски настоява за незабавно присъединяване на Пиринския край към македонската федерална единица на Югославия, и на първия [[герб]] на [[Социалистическа република Македония|НР Македония]],сменен през 1963-та година, е изобразен [[Пирин]]. Обаче отхвърля исканията на [[Методи Андонов Ченто]] за повторното заселване на 3 хиляди образовани македонски бежанци от [[България]],които да окажели помощ за развитието и оформянето на републиката с масова неграмотност на населението, защото били „български възпитаници“ и вместо това заселва управленски кадри и специалисти от други югославски републики и най-вече от [[Социалистическа република Сърбия|НР Сърбия]],и така [[Вардарска Македония]] се подлага на косвена [[сърбизация]], населението ѝ се изолира културно и духовно от [[България]],а сръбското влияние се запазва дори в рамките на [[Социалистическа федеративна република Югославия|Титова Югославия]].
Той започва масови икономически и социални реформи. През 1955 столицата Скопие става един от най-бързо развиващите се градове в региона и става третият най-голям град в Югославия. На 19 декември 1953 година Колишевски се пенсионира като министър-председател на СРМ и става Председател на Президиума на Народното събрание. По този начин застава начело на Македония, но има по-малка директна политическа сила. Остава секретар на МКП. По-късно става дипломат и пътува в страни като [[Египет]], [[Индия]] и [[Индонезия]].
Лазар Колишевски е бил на различни държавни и партийни постове и е оказвал влияние върху политическите процеси в Югославия. Носител е на [[Партизански възпоменателен медал 1941]] година. На 30 юли 1952 година е награден с Орден за народен герой на Югославия. На 15 май 1979 години е избран заместник-председател на СФРЮ. След смъртта на Юосип Броз Тито на 4 май 1980 година заема неговото място на председателския пост до 15 май същата година, когато изтича мандата му<ref>[http://www.osaarchivum.org/files/holdings/300/8/3/text/85-2-197.shtml Stankovic, Slobodan. Sergej Kraigher -- Yugoslavia's New State President, 1981-5-18, взето от www.osaarchivum.org]</ref>. След разпада на Югославия живее в Скопие, противопоставя се на водената политика от ВМРО-ДПМНЕ и против [[Операция "Съюзна сила"|бомбардировките на НАТО над Югославия]]<ref>[http://www.nin.co.rs/2000-07/13/13592.html KRŽAVAC, SAVO. Bravar nije voleo zlato], www.nin.co.rs, 13.07.2000</ref>. Умира на 6 юли 2000 година. През 2002 година в родното му място е издигнат негов паметник.
=== Противоречия ===
Колишевски се смята за създател на тезата „Слаба Србија, јака Југославија“<ref name=Nin>[http://web.arhiv.rs/Develop/Glasonose.nsf/e1e8ae1838fef875c1257298004aa01d/fbb1a215359ac495c125721a0048d716?OpenDocument VUČELIĆ, MILORAD. Zašto je Srbija zaostajala]</ref>. Методи Гарев, деец на комунистическата съпротива във Вардарска Македония, сериозно критикува дейността на Лазар Колишевски по време на Втората световна война и след създаването на СФР Югославия<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/kumanovo-po-vreme-na-vtorata-svetovna.html Две писма на Методи Гарев-виден комунистически деятел от град Куманово, в: Стефанов, Илия. Убийството на Методи Шаторов. София, 2005, стр. 124 – 128.]</ref>. През 1955 година Колишевски се развежда с първата си съпруга, участничка в Съпротивата, като със съгласието на властите тя заминава за Франция, а той след разрешение на [[Александър Ранкович]], се жени за 22-годишната студентка Требиняц.<ref>[http://emagazin.mk/vesti/vest/34399?title=ekskluzivno-cia-otkriva-pikanterii-od-ljubovniot-zhivot-na-lazar-kolishevski eMagazin: ЦИА открива пикантерии од љубовниот живот на Лазар Колишевски].</ref> След пенсионирането на Колишевски излизат наяве твърдения на очевидци като [[Вера Ацева]], [[Бане Андреев]] и др. от които става ясно, че Колишевски не е определян от КПЮ през септември 1941 г. за секретар на Покраинския комитет, нито е упълномощаван за „организиране на партизански отряди“, не е избиран и през февруари 1943 г. за „политически секретар на ЦК на КП на Македония“, нито е избран за член на първия ЦК през пролетта на същата година, нито е избиран за член на второто заседание АВНОЮ (29 ноември 1943 г. Яйце), нито за член на АСНОМ (август 1944 г.), както се твърди в официалната му биография и в спомените на самия Колишевски. Подобни данни не са отразени в нито един документ на КПЮ и КПМ и същите не са били известни на другите партийни лидери в Македония. Освен това през цялото време от май 1942 до септември 1944 г. Колишевски е лежал в Плевенския затвор без какъвто и да е контакт с външния свят. Колишевски лъже също, че не е подавал молба до Цар Борис III за помилване. Той твърди, че молбата е написана от неговия адвокат, но той не я е виждал и не я е подписвал.<ref>[http://www.zora-news.com/index.php/index.php?option=com_content&view=article&id=5264:otroditelqtnarodnijheroj&catid=465:broi-32-2013&Itemid=125 Нова зора, Брой 32 (2013) Отродителят – „Народний херой“, Евгений Еков].</ref>
== Библиография ==
|
