Правителство на Александър Стамболийски 1: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 3x кавички, 2x тире, 2x тире-числа, 4 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor)
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2); козметични промени
Ред 40:
 
=== Външна политика ===
[[FileФайл:BASA-284K-2-218-63-Ratification of the Treaty of Neuilly-sur-Seine.jpg|мини|250п|Страницата с подписите на [[Борис III]], [[Александър Стамболийски]] и [[Михаил Маджаров]] на ратификацията на Ньойския договор]]
Във външната си политика Стамболийски се стреми към поддържане на приятелски отношения със [[Кралство Югославия|Сръбско-хърватско-словенското кралство]] – съюзник на мощната по това време [[Франция]]. Идеята е с помощта на Френската република България да си върне [[Западна Тракия]]. Земеделците са ангажирани да прекратят дейността на [[ВМРО]]. Резултатът е убийството на вътрешния министър [[Александър Димитров]] през 1921 г. и завладяването на [[Кюстендил]] от части на националноосвободителната организация през декември 1922 г. ВМРО твърдо застават в блока на противниците на БЗНС. Земеделците стриктно изпълняват клаузите на Ньойския договор, надявайки се, че това ще умилостиви победителите и те ще смекчат санкциите. За да не дразни [[Великите сили]], Стамболийски не установява дипломатически отношения със [[СССР]]. Оказана е помощ в храни на гладуващото население на [[Поволжие]]то. Голямо количество зърно е продадено срещу [[злато]] на съветското правителство. Така са попълнени златните запаси на [[Българска национална банка|Българската национална банка]] и [[лев]]ът се стабилизира (по-голяма част от златните авоари на държавата са изнесени срещу американско зърно през гладните 1918 – 1919 г.) В името на идеята за връщане на Западна Тракия в българските предели БЗНС оказва помощ на [[Гръцко-турска война (1919-1922)|кемалистките войски]] във войната им срещу [[Гърция]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Ред 49:
 
=== Кабинет ===
[[FileФайл:BASA_1840K-1-69_Marko_Turlakov,_Tsanko_Tserkovski,_Alexander_Stamboliyski,_Dimitar_Mustakov.jpg|мини|Трима от министрите от 40-тоо правителство на България – Марко Турлаков, Цанко Церковски, Александър Стамболийски, и генерал [[Димитър Мустаков]]. Източник: ДА „Архиви“.]]
 
Сформира се от следните 8 министри<ref name="Encyclopedy">{{Цураков|138 – 146}}</ref>.
Ред 133:
 
== Събития ==
* 27 ноември 1919 – Подписан е [[Ньойски договор|Ньойският договор]] между [[България]] и [[Тройно съглашение|АнтантаАнтантата]]та.
* 14 юни 1920 – Създадена е [[Трудова повинност]].
* 6 юли 1922 – Три опозиционни партии се обединяват в коалицията [[Конституционен блок]].