[[Файл:Memorial-plate-of-June-uprising.jpg|мини|250px|Мемориална плоча от с. [[Очуша]]]]
Българската историография не е отговорила категорично на въпроса – имало ли е фашизъм в България. [[Българска марксическа историография|Българската марксическа историография]] в пропаганданпропаганден стил определя [[Юнското въстание]] от 1923 г., като противопоставяне на фашизма, а [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 г. като първото в света антифашистко въстание.{{hrf|Фол|1981|339}} Като цяло организаторите на превратите от 1923 и 1934 година, както и последвалия [[авторитарен|личен режим]] на цар Борис III, остават с ограничена обществена подкрепа, и имат изявени политически противници. На практика те остават по-скоро режими с характеристики на тоталитаризъм и авторитаризъм, които използват само отделни елементи от фашистката идеология. Що се касае за перодапериода на Втората световна война, тогава в страната е въведено [[военно положение]] и са приети редица законови ограничения на правата на човека, включително пакет [[:антисемитски]] закони.