Престиж Рекърдс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-тинейджър +тийнейджър)
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2)
Ред 4:
Уайнсток отваря собствен магазин, предназначен за колекционери, през 1948 г. Тогава той е още тийнейджър. Магазинът е в близко съседство с джаз клуба Метропол в Ню Йорк Сити. Той е място за отпочиване и репетиции на джаз музиканти, които по-късно се местят по-нагоре, при Уайнсток. Уайнсток решава да запише работата им, а срещу това те получават плащане в брой.
 
Центърът на Престиж се намира на 50-таа улица номер 446 – Запад, в Ню Йорк. Отначало фирмата носи името Ню Джаз, но в следващата година се прекръства на Престиж Рекърдс. В каталога ѝ се роят голям брой джаз класики, включително знакови творби на Майлс Дейвис, Джон Колтрейн, Сони Ролинс, Телониъс Монк, и други. Уайнсток има репутация на човек, който насърчава изпълнителите да не репетират, с цел по-автентична, по-вълнуваща музика. Затова Престиж, за разлика от конкурентите Блу Ноут, не превеждат пари на музикантите за репетициите им. Друга привичка на Уайнсток е да изтрива лентата на "злокачествените" опити, което довежда до по-малко алтернативни опити да излязат от класическите години на Престиж.
 
Отговорен за записите на компанията през 50-те и 60-те, като цяло, е звукоинженерът Руди Ван Гелдър, който понякога е заместван от Айра Гитлър, която понякога (в началото на 50-те) изземва функциите на продуцент. Около 1958 г. Престиж се разрастват, възвръщат си името Ню Джаз, обикновено за да запишат новоизпечени музиканти, и лансират линиите Суингсвил и Мудсвил, макар че те нямат дълготраен живот, и много албуми са преиздадени по-късно – през 60-те – от Престиж. Блусвил и Фолклор са подразделения на компанията, които се занимават, съответно, с блус- и фолк-ориентирани плочи.