Приливна сила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-,\]\] +]],); козметични промени
Ред 12:
На изображението се вижда кометата [[Шумейкър-Леви 9]] след разрушаването ѝ под въздействието на приливните сили на Юпитер. Кометата е падала върху Юпитер и части от нея, най-близки до Юпитер, са паднали с по-голямо ускорение поради по-голямата сила на тежестта. От гледна точка на наблюдател, намиращ се на кометата, би изглеждало, че предните части се отделят в посока напред, а задните части – в посока назад. В действителност всички части от кометата се ускоряват към Юпитер, но с различна скорост.
 
В случай на еластична сфера ефектът на приливната сила е да деформира тялото без промяна в обема. Сферата става [[елипсоид|елипсоид,]], чиято голяма ос сочи към привличащото тяло. Именно това става със земните океани. Въпреки че Земята не пада по права линия към [[Луната]], тя постоянно се ускорява поради притеглянето на Луната, колебаейки се около общия [[център на масите]]. Всички части на Земята се ускоряват в отговор на притеглянето на Луната, но за един наблюдател от Земята изглежда, че земният център остава неподвижен, докато водата в океаните се преразпределя, за да образува изпъкналости откъм Луната и на противоположната страна.
 
Когато едно тяло се върти, докато е изложено на приливни сили, вътрешното триене води до постепенно разсейване на неговата [[кинетична енергия]] на въртене като [[топлина]]. Ако тялото е достатъчно близо до централната планета, това може да доведе до въртене, което е приливно съгласувано с движението по орбитата, както е в случая с Луната. Приливното нагряване причинява драматични вулканични ефекти на юпитеровия спътник [[Йо (спътник)|Йо]].