Психоанализа: Разлика между версии

Втората фаза започва с отказа на Фройд от техниката на хипнозата и въвеждането на метода на [[свободни асоциации|свободните асоциации]]. Тази техника си има своята предистория в една статия на [[Лудвиг Бьорне]] написана през 1823 г. и озаглавена ''„Изкуството да станеш оригинален автор за три дена“''. Както съобщава самият Фройд, тази книга му е била подарена за 14-тияия рожден ден и 50 години по-късно пази единствено нея от юношеството си<ref name=IZK> Зигмунд Фройд, Изкуството на психоанализата, изд. Евразия, София, 1994, стр. 137</ref>. При свободните асоциации пациентът ляга по гръб на кушетката и просто трябва да съобщава свободно всичко, което му минава през ума без [[Съзнание]]то да го цензурира, а аналитикът през това време седи зад него. Фройд използва този метод, за да изследва и провери как работи [[психика]]та, предполагайки, че ако се премахне съзнателната цензура, вътрешната съпротива ще отслабне и така материалът, който е бил изтласкан, или поне негови завоалирани форми ще изплуват в съзнанието. Идеята за цензурата също си има своя първоначален източник в благодарствено писмо към [[Жан Паул]]<ref name=IZK/>. Фройд използва метода на свободните асоциации особено за тълкуването на сънища най-напред при собствения си анализ, а по-късно в класическия случай на „[[Ида Бауер|Дора]]“. При нея той демонстрира не само клиничното използване на тълкуването на сънища, но и огромния теоретичен напредък, който прави в класическия си труд „Интерпретация на сънищата“. Сънищата предоставят невероятна възможност за изследване на разликата между процесите на логическо мислене („вторичния мисловен процес“) и аналогичните ([[сгъстяване]] или [[изместване]]) процеси в сънищата, вицовете и [[поезия]]та.

Поради определени причини свързани с 45-годишното управление на комунистическата партия в [[България]], психоанализата не намира широк прием в България. Все пак интересът към психоанализата в България датира от 20-те години на XX век. От 1921 г. в София се създава психологическо дружество, в което членуват трима души, които имат изявен интерес към нея. Това са [[Младен Николов]], [[Никола Кръстников]] и [[Иван Кинкел]].<ref name=Todorov>Орлин Тодоров, Психоанализата. Фрагменти от едно въведение, изд. Лик, София, 2006, стр. 52 – 60</ref> Според [[Орлин Тодоров]] в работата на Николов и особено на Кръстников се забелязват наченки на използването на ранни идеи на Фройд като катартичната техника, която е описана от Фройд и Бройер в труда им „[[Изследвания върху хистерията]]“<ref name=Todorov />. Психоанализата продължава своето развитие в очите на професора по социология Иван Кинкел, който е съсредоточен главно в прилагането на идеите ѝ за изследване на областите на изкуството и културата. През 1922 г. той публикува статия на немски език, посветена на психологическите основания за произхода на религията. Тя е публикувана в психоаналитичното издание „Имаго“ и въз основа на нея получава покана за членство в [[Международна психоаналитична асоциация|Международната психоаналитична асоциация]].<ref name=Todorov /> По-късно през 30-те и 40-те години списанието „Философски преглед“ публикува редица текстове насочени, както към теорията, така и към практиката на психоанализата. В това число публикации на проф. Кинкел относно философската същност на психоанализата, на д-р Андрей Андреев относно несъзнаваното и социалните инстинкти при хората и животните, на [[Любомир Русев]] относно психоанализата на [[Христо Ботев|Ботевото]] творчество и други. Публикациите на Русев са сериозно критикувани от проф. [[Кръстьо Чолаков]], който е бил сериозен познавач и противник на психоанализата<ref name=Todorov />. През 1947 г. излиза и български превод на Фройд „Въведение в психоанализата“, направен от д-р Андреев<ref name=Todorov />, а по това време излиза и най-подробното съчинение в България, относно психоаналитичните идеи, това на Кръстьо Чолаков „Психоанализата на Фройда в критично осветление“<ref name=Todorov />. Първият български превод свързан с психоанализата е издаден през 1927 г. под името „Върху психоанализата“. Пет лекции, държани по случай 20-годишнината на Clark University in Worchester през септември 1909 г., София, Пряпорец<ref name=Brenner>Чарлс Бренър, Психоанализа. Основен курс, Фондация Отворено общество, София, 1993</ref>. Отделно от тях разпространители на фройдизма са [[Атанас Илиев (психолог)|Атанас Илиев]], който работи в областта на етиката и естетиката<ref name=Stoev>Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, издателство на БАН, София, 1969, стр. 48 – 49</ref>, [[Буко Исаев]], който изнася над 400 лекции относно фройдизма<ref>Владимир Русалиев, Д-р Б. Исаев, в. Мисъл, бр. 29 от 6 април 1930 г.</ref>, наред с тях са и лекарите психиатри [[Найден Шейтанов]], [[Илия Лингорски]] и други<ref>Петър Иванов Приложна психоанализа, том I, ИК „Ахат“, Русе 2010, стр. 515</ref>. В годините на управление на БКП, погледът на българските учени изцяло се определя от руската ортодоксална психология, която е враг на психоанализата. В този смисъл през 60-те години психиатърът Христо Димитров е натоварен със задача да критикува психоанализата от марксистко-ленинистка гледна точка. Той и екипа му от психиатри и лекари преглеждат и анализират голямо количество аналитични текстове. Димитров е активно подкрепян от тях, тъй като ослепява в резултат на мозъчна операция. Издаденият критичен труд е в малък обхват, но все пак атмосферата на работа по него кара единия от членовете на групата, [[Николай Колев (психоаналитик)|Николай Колев]], да емигрира и да се установи в [[Швеция]]. Там той преминава през [[обучителна анализа]] и става първият български практикуващ психоаналитик и член на МПА<ref name=Todorov />. През 2001 г. той се завръща в България и се заема с обучение на първата група български кандидати за МПА. Друг виден български психоаналитик е Георги Каменов, известен повече под името Джордж Кеймън. Той е практикуващ психоаналитик в [[Ню Йорк]], но не е член на МПА. Най-същественият му принос в България е преводът на книгата на [[Чарлс Бренър]] „Психоанализа. Основен курс“<ref name=Todorov />. Други видни българи, които са психоаналитици, са феминистката-философ [[Юлия Кръстева]], [[Красимир Таушанов]], чието име е свързано с обучение в [[Парижко психоаналитично общество|Парижкото психоаналитично общество]]. През 1991 г. в България се създава Българско психоаналитично дружество, което не е в рамките на МПА, а има пожелателен характер. Друга група, в която влизат психолози и един психиатър, започва през 1995 г. редовен обмен с Парижкия център за психоанализа и психотерапия „Алфред Бине“, който е свързан с д-р Жерар Люка и Красимир Таушанов, които започват да правят практически семинари по психоанализа в София. През 1999 г. е създадена и Група за развитие на психоаналитичната практика. През втората половина на 1990-те се създават отношения и между българската фондация „Психотерапия 2000“ и френската „Еспас Аналитик“ (извън МПА като статут, с уклон към [[Жак Лакан]]).<ref name=Todorov /> Днес малобройна група български психоаналитици са интегрирани в семейството на психоаналитиците от МПА чрез създаденото и признато за изследователска група Българско психоаналитично общество (БПО). Списъкът на българските психоаналитици може да се види в официалния рустер на Международната психоаналитична асоциация, като техния брой към 2013 г. е 7 човекадуши.<ref>[http://www.ipa.org.uk/en/Societies/Individual_Society_Roster_TS.aspx?ContactKey=8a3a1b31-9190-4e62-b5f4-78b2bbd3730c&ID=158153 Bulgarian Psychoanalytic Society]</ref>

* Речник на психоанализата, Жак Лапланш, 2009, ISBN 9789545296819978-954-529-681-9

* Психоанализата: Идеи и последователи, 2007, ISBN 9789546804785978-954-680-478-5