Тереза от Лизио: Разлика между версии

'''Света Тереза от Лизио''' е монахиня[[монах]]иня от ордена Кармила на Лизио с монашеско име Тереза на Младенеца Исус и на Светия Образобраз, наричана още Малкото цвете на Исус или просто Малкото цвете, или само Малката Тереза, написала затрогваща книга за краткия си земен път и за душевните терзания, които е превъзмогнала през него.

Родителите ѝ също са имали намерение като млади да влязат в манастир, но по различни причини са установили, че не са подходящи за монашеска мисия. Баща ѝ, Луи Мартèн, отваря часовникарско ателие в родния си Алансон. Майка ѝ, Зели Герèн, е била плетачка на дантели преди да се запознае с бъдещия си съпруг. След сватбата обаче двамата млади решили да водят благочестив живот като Йосиф и Мария и да не влизат във физически контакт един с друг. Около година след сватбата един местен свещеник все пак успял да ги убеди, че това не е призванието на обикновените миряни и че те трябва да имат деца, някои от които биха могли да се посветят на Бога.

Майка ѝ; умира през [[1877]] г. – много млада, когато най-малкото ѝ дете е само на четири години – и оттогава момичето започва да проявява признаци на тревожност и свръхчувствителност, което я кара да плаче и по най-дребен повод. Едва на четиринайсетгодишна възраст младата Тереза успява да постигне голяма вътрешна победа, която ѝ помага да надмогне своята свръхчувствителност и ѝ открива пътя към духовната свобода.

Още в ранните ученически години се проявява силната набожност на Тереза. Най-голямата ѝ сестра, Мария, която я подготвя за първото ѝ причастие, същевременно проявява и достатъчно благоразумие – не позволява на малкото момиче да практикува всеки ден молитвено размишление, както биха могли да го правят възрастните, защото усеща, че това е пряко силите за възрастта ѝ;. Но въпреки това Тереза описва в спомените си как се криеласкрита в една ниша в къщата го практикувала от време на време.

Една година по-късно през [[1888]] ограничената публикация от 2000 екземпляра на тетрадките с нейните размисли, озаглавена „Историята на една душа“, се се превръща в световен бестселър, а думите на Тереза се оказват пророчески. Книгата покорява света. Преведена е на 35 езика.

В следващите няколко години след излизането от печат на първото издание на книгата, Рим е залят от съобщения за чудеса, извършени чрез нейното застъпничество. Гробът на „малката Тереза“ в Лизио става място за поклонение – хората се молят на „малката светица“ още преди Църквата да я канонизира. Гласовете, които настояват за нейната [[канонизация]] стават все повече и на [[10 юни]] [[1914]] г. папа [[Пий X]] подписва декрет, с който е поставено началото на процеса на канонизацията ѝ. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] мнозина (без значение, французи или германци) търсят нейното застъпничество с надеждата тъкмо тя да спомогне за скорошния край на войната. Девет години след папския декрет – на [[29 април]] [[1923]] г. Тереза е обявена за [[блажен]]а, а само две години по-късно – на [[17 май]] [[1925]] г. вече е канонизирана за светица – 28 години след кончината ѝ, което е изключително кратък срок за подобен процес.

Въпреки скромните си външни постижения популярността на Тереза и днес е много голяма…голяма. Отчасти тази популярност може да бъде обяснена с обета, който тя дава в края на живота си: „да прекарам времето си на небето, вършейки добро на земята“.

И наистина, Тереза може да изглежда пасивна за хората, които познават повърхностно нейния живот или които са срещнали някакъв сантиментален текст за нея. За това възприятие помага и нейното определение – „Малкото цвете“. Този образ може да е бил очарователен за Франция от деветнадесети век, но днес той извивка асоциация за деликатна беззащитност, която влиза в противоречие с нашата сурова култура. Дори сестрата на Тереза, Селина, е изпитвала съмнения дали това име е подходящо. Опасявала се е, че твърде много хора ще пропуснат да видят кръста, скрит зад Малкото цвете.

…СтилътСтилът на писане на Тереза просто следва начина на изразяване на средната класа във Франция в края на 19 век, сред която тя е израснала…израснала. Но въпреки това този неин стил на писане ѝ спечелва незавидната и напълно незаслужена слава на повърхностен автор.