Рикардо Патрезе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
||
Ред 34:
== Формула 1 ==
=== Шадоу и Ероуз (1978 – 1981) ===
Дебюта на Патрезе във Формула 1 стана в [[1997 Голяма награда на Монако|ГП на Монако 1977]], след като отбора бе принуден да смени пилотите, след като [[Ренцо Дзордзи]] имаше финансови проблеми. През този сезон той постига и първите си точки с 6-
През 1978 вече в новия си отбор, Патрезе имаше възможност да спечели [[1978 Голяма награда на ЮАР|ГП на Южна Африка]], преди да получи повреда в двигателя, 15 обиколки до финала. По-късно през сезона, италианеца е въвлечен в инцидент с [[Джеймс Хънт]] и други пилоти, в това число [[Рони Петерсон]] на старта на [[1978 Голяма награда на Италия|ГП на Италия]]. Макар контузиите на шведа да не са били живото-затрашаващи, той почива ден след състезанието от емболизъм. По заповед издадена от Организацията на Гран При пилотите, на Патрезе му е забранено да участва на следващото състезание в Уоткинс Глен. След инцидента Хънт обвинява Патрезе, заради това че италианеца е причинил катастрофата, като зрителите по ББС, често чуват острите коментари на Хънт към Патрезе, всеки път когато италианеца е в обектива на камерите през периода 1980 – 1993. Британеца смята че Патрезе е причината [[Макларън]]-а на Хънт и [[Лотус]]-а на Петерсон да се докоснат, но Рикардо отвръщаа при това успешно. Според италианеца той вече е бил напред от двойката, преди самият инцидент да се случи. Патрезе е оневинен от съда през 1981, за сметка на участието на Хънт за смъртта на Петерсон. През 1979 Патрезе влизая в точките само един път, преди да постигне първия си подиум в [[1980 Голяма награда на САЩ-запад|Лонг Бийч]], на следващата година и още два през 1981.
=== Брабам (1982 – 1983) ===
Патрезе преминава в отбора на [[Брабам]] като съотборник на световния шампион за 1981, [[Нелсън Пикет]]. След неубедително начало, той постига и първата победа в неговата кариера. Това се случва в шестия кръг в [[1982 Голяма награда на Монако|Монако]], след като петима пилоти отпадат от първа позиция. Италианеца взима лидерството след като [[Ален Прост]] катастрофира на шикана в опита за затвори Ероуз-а на [[Мауро Балди]], преди да го загуби след завъртане на следващата обиколка. [[Дидие Пирони]], [[Андреа де Чезарис]] и [[Дерек Дейли]] отпадат на последната обиколка, което дава шанс на Патрезе отново да си върне лидерството, превръщайки го в крайна победа. Следва второ място в [[1982 Голяма награда на Канада|Монреал]] и пето в [[1982 Голяма награда на Швейцария|Дижон]], както и трето място в [[1982 Голяма награда на САЩ-запад|Лонг Бийч]] преди това, за да завърши сезона 10-
1983 не е така убедителна за Патрезе. От 15 състезания само в пет е завършил, две от тях на подиума, трети в [[1983 Голяма награда на Германия|Хокенхайм]] и първи в [[1983 Голяма награда на ЮАР|Киалами]], където съотборника му Пикет взима втората си световна титла.
Ред 54:
Към края на сезон 1987 Патрезе получава нов шанс. След като Найджъл Менсъл не може да участва поради контузии, причинени от катастрофата му по време на [[1987 Голяма награда на Япония|ГП на Япония]], от Уилямс ангажират Патрезе да го замени в [[1987 Голяма награда на Австралия|ГП на Австралия]]. Патрезе отдавна е подписал договор с тима да замени заминаващия си Нелсън Пикет и благодарение на Бърни Еклестоун италианеца е свободен да участва с Уилямс в последната надпревара от сезон 1987.
Сезон 1988 е кошмарен за Уилямс. Изнервени от управлението на екипа Хонда разтрогва споразумението за доставка на двигатели и от екипа са принудени да използват 3.5-литров атмосферен V8 двигател на Джуд. Менсъл и Патрезе се борят с ненадеждния FW12. В Испания Патрезе е глобен с 10 хиляди долара за инцидент с пилота на [[Тирел]] [[Джулиън Бейли]]. Завършва сезона на 11-
За сезон 1989 Уилямс сменят Джуд с Рено, завърнали се в спорта след кратко отсъствие. Патрезе води в своята 176-а надпревара, което го прави най-опитния пилот в историята на спорта. Въпреки че не взима победи през сезона за разлика от съотборника му [[Тиери Бутсен]], Патрезе стъпва на подиума 6 пъти, като това е най-силния му сезон от 1983 година насам. В следващия сезон той печели [[1990 Голяма награда на Сан Марино|ГП на Сан Марино]] – първа победа от 1983 насам. Това е и единственото му качване на подиума.
| |||