Франческо Гатилузио: Разлика между версии

През 1366 г. Франческо I Гатилузо се включва в кръстоносния поход на [[Амедей VI Савойски]], граф на Савоя насочен първоначално срещу османците. На 23 август савойците дебаркират на северния бряг на Дарданелите, а генуезците обсаждат крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] по море. След двудневни сражения обединените сили на Амедей и Гатилузо успяват да отвоюват крепостта от султан Мурад I и да я предадат на византийците. Междувременно в Константинопол пристига вестта, че византийския император [[Йоан V Палеолог]], роднина на Амадей и Гатилузо е бил пленен от българския цар [[Иван Александър]] при завръщането му от дипломатическа мисия в Унгария. Задържането на императора променя посоката на движение на флота на Амадей и Гатилузо. По молба на императрица [[Анна Савойска|Ана Савойска]] Зеленият граф насочва своите кораби към българските черноморски градове. Савойската флота пристига в [[Константинопол]] на 4 септември, а в началото на октомври 1366 г., навлиза в Черно море, за да окаже натиск над българите за освобождаването на византийския император. Превзети са градовете [[Скафида]], [[Созопол]], [[Несебър|Месемврия]] и [[Поморие|Анхиало]]. При превземането на Месемврия граф Амедей разделя войската си на три части. Два отряда щурмуват по суша, а третия под командването на Франческо Гатилузо атакува с корабите по море. Защитата на крепостта, ръководена от българския кастрофилак Калоян, била тъй добре организирана и енергична, че първият пристъп на рицарите не успял. Едва на 21 октомври 1366 г. градът бил превзет, защитниците и жителите му били подложени на избиване и ограбване. За управители на града графът назначил Берлион де Форазио и Гийом дьо Шалон. Над кастрофилака, видните граждани, духовенството и обикновеното население била наложена тежка парична контрибуция, Заграбеното и иззетото имущество и стоки (желязо, сол, вино, вълна, мед, восък и др.) било продавано в Цариград и на живеещи в града венециански и генуезки търговци. Гражданите, които отказали да заплатят контрибуцията, били хвърлени в тъмница. До началото на март 1367 г. Несебър бил седалище на граф Амедей VI Савойски. От залива на Бургас савойците напредват във вътрешността на страната, но при крепостта Аетос ([[Айтос]]) претърпяват поражение, като като е пленен дука на Милано – Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в българската твърдина. Продължавайки на север по крайбрежието на Черно море, савойците превземат крепостта Емона и оставят малък контингент в нея. На 25 октомври е обсадена и Варна, но щурмът е неуспешен и принуждава граф Амедей да влезе в преговори с цар [[Иван Александър]]. В резултат на това [[Йоан V Палеолог]] е освободен, превзетите до момента български градове са предадени на Византия, но Зеления граф се задържа в тях до март 1367 г. На 6 април флотът на Амадей се завръща в Константинопол. На 14 май 1357 г. Амадей превзема турската крепост Енеакосия на Мраморно море ([[Кючукчекмедже]], Турция), опожарява турската крепост Калонейро ([[Бююкчекмедже]], Турция) и се връща да защити Созопол от една турска атака. През месец юни савойците преминават отново през Галиполи, Тенедос и остров Евия на път за дома. Амадей оставя в крепостта Емона малък гарнизон, командван от незаконния му син, но скоро същият е заловен от българите и хвърлен в тъмница, където умира. Така българите си връщат Емона, а Галиполи пада отново в ръцете на султан [[Мурад I]] само след три години.