Будика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
не беше ли по-логично да смениш само името, вместо да връщаш всичко, което съм направил?
Стилистични и пунктуационни поправки. Неточност в "единственото произведение, в което се споменава...".
Ред 4:
| портрет-описание = ''Boadicea Haranguing The Britons''
}}
'''Будика''' ({{lang|la|Boadicea}} среща се и като Boudicca, Boudica, Bodvica, Bonduca, произношение '''Бу&#768;дика'''<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://forvo.com/search/Boudica/ | заглавие = Boudica | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = | труд = Forvo.The pronunciation dictionary | издател = | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = en }}</ref>) е [[крал]]ица на [[келт]]ското племе [[ицени]], населявало Източна [[Англия]] през древността. Съпруга е на вожда им – [[Прасутаг]]. През [[60]] г. Будика застава начело на въстание срещу [[Римска империя|Римската империя]], което след година е потушено и тя се самоубива<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dariknews.bg/v-snimki/20-e-naj-vliiatelni-zheni-v-svetovnata-istoriia-snimki-21683/8 | заглавие = 20-е най-влиятелни жени в световната история 14. Будика | достъп_дата = 23 април 2020 | фамилно_име = | първо_име = | автор_препратка = | съавтори = | дата = 10 август 2018 | труд = | издател = DarikNews.bg | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>. ЕдинственотоЗа произведение, в коетоБудика се споменава за Будика, ев „Анали“ на [[Тацит]] (Annales 14,37,3), в което авторът посочва, че тя се самоубива, поемайки отрова<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.02.0078%3Abook%3D14%3Achapter%3D33 www.perseus.tufts.edu]</ref>.
 
== Политическа история ==
След [[Галски войни|военните кампании в Галия]], когато [[Юлий Цезар]] пречупва съпротивата на [[Версенжеторикс|Верцингеторикс]], пътят на [[рим]]ляните към остров Британия е открит. След подчиняването на [[брити]]те Цезар предоставя възможност на местните племенни вождове да притежават земите си пожизнено, а впоследствие тя да се предаде на [[империя]]та. След смъртта на вожда на ицените Прасутаг († ок. 60), жена му Будика се възпротивява на отнемането на имотите на семейството. В резултат на непокорството и отказа да изпълни поетия от мъжа ѝси дълг към Рим, тя и дъщерите ѝ са изнасилени и поругани с публично бичуване.
 
От този период датира и акта на ''damnatio memoriae'' на остров Мона (дн. [[Ангълси]]) – в опит да се изкорени местната келтска религия, римски агенти атакуват и унищожават келтско светилище, избивайки отслужващите ритуал в него жреци, наречени [[друид]]и. Този акт и политическото унижение на Будика отприщват недоволството на местните жители, които се въоръжават срещу нашественика. Според източниците бритите разполагат със страховити в боя двуколесни колесници с един водач и един воин, които с тежкия и дълъг [[латенски меч|келтски меч]] би трябвало да дадат технологично предимство на многобройното, но нередовно, келтско войнство.
 
Бунтът на ицените бързо набира подкрепа сред племената и бойците на Будика нахлуват в [[Британия (римска провинция)|римско-британското седалище]] Камулодунум (дн. [[Колчестър]]), като избиват всички римски жители. След това силите на Будика се насочват към [[Лондон|Лондиниум]] и [[Сейнт Олбанс|Верула́миум]].
Ред 15:
Римският управител на Британия [[Гай Светоний Павлин]] междувременно прегрупира силите си в [[Мерсия]] (дн. [[Уест Мидландс (регион)|Уест Мидландс]]) и побеждава бритските сили в [[битка на Уотлинг Стрийт|битката на Уотлинг Стрийт]]. В жестоко сражение загиват десетки хиляди бунтовници, с което се слага край на келстката държавност в европейски мащаб.
 
== ПаметСведения ==
До днес все още няма открити категорични археологически данни за съществуването на Будика. Името ѝ на кралица воин освободител на Британия се е превърнало в митично. С победата си над силите на Будика, Рим печели нестабилно владичество над Острова и не заличава напълно келтската култура. Освен някои реконструкции и обичаи, [[Протокелтски език|келтският език]] оцелява и до днес като ''[[Гойделски езици|гойделски]]'' в [[Северна Ирландия]] и [[остров Ман]], ''[[Корнуолски език|корнски]]'' в [[Корнуол]] и ''[[Бретонски език|бретонски]]'' в [[Бретан]].
 
== Галерия ==