Самодива: Разлика между версии

Думата ''самодива'' има славянски произход и е съставена от ''сама'' – със значение на „уханен, истински“, и ''дива'' – със значение на „бог, божество, богиня“. Буквално има значението на изразите „самата богиня“ и „самата дева“. Народът ги нарича още самовили - в по-стари сведения, в западните райони и СтранджаРила,

Живеят под грамадни стари скали, в изоставени колибисгради или в тъмни [[пещера|пещери]], край реки, извори и кладенци. Планини, свързани с тях са [[Беласица]], [[Рудина планина]], [[Витоша]], в по-малка степен [[Рила]], [[Родопите]] и [[Стара планина]], а [[Пирин]] и Средна Гора им са любимите. Явяват се на земята от пролетта до есента (от [[Благовещение]] до [[Секновене]]). През зимата живеят в митичното село [[Змейково]].

При мръкванесъмване самодивите отиват край води – езера, вирове, извори, водопади – събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на [[Луна|лунна светлина]], пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти [[гора|гори]], наречена [[хорище]] и цяла [[нощ]] играят боси вълшебно [[хоро]]. Обичат музиката, особено мелодиите на [[кавал]]а, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Самодивите се страхуват от [[слънце|слънчевата]] светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.