Робърт Сауди: Разлика между версии

4 байта изтрити ,  преди 2 години
м
Bot: Automated text replacement (- във ([^в,ф,В,Ф,2\-,2 \-,„в,„ф,„В,„Ф,\'\'V,\'\'F,\'\'v,\'\'f,„V,„v,„F,„f,\'\'в,\'\'В,\'\'Ф,\'\'ф,\'\'\[\[в,\'\'\[\[В,\'\'\[\[Ф,\'\'\[\[ф,\'\'\[\[F,\'\'\[\[f,\'\'\[\[V,\'\'\[\[v,\[\[в,\[\[В,\[\[Ф,\[\[ф,\[\[F,\[\[f,\[\[V,\[\[v]) + в \1)
м (Премахване на Категория:Британски историци; Добавяне на Категория:Английски историци, ползвайки HotCat)
м (Bot: Automated text replacement (- във ([^в,ф,В,Ф,2\-,2 \-,„в,„ф,„В,„Ф,\'\'V,\'\'F,\'\'v,\'\'f,„V,„v,„F,„f,\'\'в,\'\'В,\'\'Ф,\'\'ф,\'\'\[\[в,\'\'\[\[В,\'\'\[\[Ф,\'\'\[\[ф,\'\'\[\[F,\'\'\[\[f,\'\'\[\[V,\'\'\[\[v,\[\[в,\[\[В,\[\[Ф,\[\[ф,\[\[F,\[\[f,\[\[V,\[\[v]) + в \1))
* ''„Битката при Бленхайм“ – „The battle of Blenheim“'' (1798 година). Поема, съставена от 66 стиха. Смята се, че тази балада е послужила за образец на рамката на Лермонтовото стихотворение „Бородино“<ref>Предположението е на Симеон Хаджикосев в статията му върху творчеството на Робърт Сауди (Хаджикосев, С. ''Западноевропейска литература''. Част трета. София: Сиела, 2005, стр. 371.)</ref>. Текстът е изграден на основата теза – антитеза. Войната е видяна като проекция на героизма, на непреходното, на славата (нейното зловещо наследство – черепът, става причина за възраждането на спомена за славната битка и за неумиращото достойнство. В поемата е застъпена идеята за парадоксалното във воденето на войната: незнанието за смисъла и позлата от нея и едновременно с това възхвалата и гордостта, с която бива възприемана. Това се превръща в алегорично възхваляване на нещо, от което изходът е единствено загуба, чийто символ е черепът, останал като завещание за поколенията. Типично романтическата фигура на детето е носителят на пацифисткото, на проглеждането, на осъзнаването. Старецът е прославата на битката, но той е невиждащ (''„почиваше с притворени очи“''). Самият той не обяснява в какво се изразява това „величие“, но референтът в последните стихове на строфата утвърждава позицията му – ''„било е тук велик и славен бой“''. Излишеството на войната е в самото ѝ съществуване. В текста е отхвърлено достойнството, което някои виждат в нея. Тук тя пречупена през детския поглед, който е успял да прозре истината. В поемата присъстват елементи на „гробищната поезия“ – мотивът за смъртта и тленното – ''...„покрили трупове цялата земя и се разлагали от топлината...“''. Издигането в култ на отминалите славни времена е романтическа ретроспекция, но тук тя е отхвърлена. На нейно място се появява утопията на въображението на децата – въображение като илюстриране на друга реалност, която не трябва да съществува "миналото зло“.
 
* ''„Възмездие на епископа“''<ref>В статията си за Робърт Сауди Симеон Хаджикосев предлага алтернативен превод на заглавието – „Възмездие над епископа“ (Хаджикосев, С. Западноевропейска литература част трета, София: Сиела, 2005, стр. 370)</ref> – ''„God's Judgment on a Wicked Bishop“''. Баладата съхранява традицията на средновековния английски лирически текст – основна черта на романтическата поетика е възкресяване на средновековното. Състои се от 19 строфи – 16 четиристишни, 2 петстишни и 1 шестстишна, общо съставящи 80 стиха. Има съмнения, че е преработка на популярна фолклорна творба. Началото на текста въвежда в романтическата обстановка на мрачната действителност – ''„Лято и есен преминаха в дъжд...“'' Отново е разгърнат мотив от „гробищната поезия“ – връщането на ренесансовото тленна и телесно, разграждането на плътта. Природните описания са натоварени с функцията на изгниващото, загиващото – ''„всичко мухляса – и жито, и ръж“''. Типично романтическото е представено през призмата на завръщането към готическите образи и пространства – ''„...после прибра се въвв своите палати...“'', ''„страшни халки, хладен каменен под“'', ''„тежка ключалка, надвиснал чер свод“''. Природните описания и външните човешки белези, граничещи с крайното, гротескното и деформираното, съпътстват целия текст – ''„бледи и немощни“'', ''„кожа и кости“''. Готическият персонаж на злодея, навлязъл в романтическата литература, е образът на епископ Хатън – възмездието постига епископа заради неговото прегрешение спрямо хората – през гладната година той допуска бедняците в своите богати хамбари, а след това ги подпалва. Грозната сцена на смъртта му е видяна като наказание (и в други романтически творби злодеят е обречен да умре – Клод Фроло от „[[Парижката Света Богородица (роман)|Парижката Света Богородица]]“). Образът на „езерното“ в баладата е описанието на движението на реката – ''„Бият вълните скалата корава,/ Кулата там сред вода се възправя“''. Приближаването на опасността е видяно като природно бедствие – ''„сякаш градушка от мишки вали“''. Престъплението на епископа е осъдено още по-остро от поета заради длъжностната му характеристика. Може би по някакъв начин Сауди цели да осмее духовенството на съвремието си. Финалът на творбата отново пресъздава мотива за човешката телесна смърт и гротескния ѝ изглед – ''„В камъка нокти и зъби наострят, жадно се впиват в самите му кости/ късче по късче гризат му месата“'' – наказанието се осъществява чрез природата.
 
* ''„Родерик, последният гот“ – „Roderick, the last of the Goths“'' (1814 година) – героическа поема, издадена в два тома, смятана от Робърт Сауди за негов шедьовър. Поемата няма превод на български език. Сюжетът се развива около събития, свързани с испанската [[Реконкиста]], а в образа на главния герой (последния гот) са заложени черти на легендарния испански национален герой Родриго Диас де Бивар – Сид.