Уикипедия

Организация на страните износителки на петрол: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Bot: Automated text replacement (- Въпреки, че + Въпреки че )
м пунктуация, уточнения
Ред 18:
Основните цели на организацията, според нейния устав, са: координация и уеднаквяване на петролните политики на страните членки и определяне на най-добрите методи за защита на техните индивидуални и групови интереси; намиране на начини и методи за осигуряване на стабилни цени на международния петролен пазар, с цел за елиминиране на вредни и нежелателни ценови колебания; осигуряване на редовни и ефикасни доставки на петрол на консумиращите страни при постоянно запазване на интересите и необходимостта от стабилни доходи на произвеждащите страни и съответна възвръщаемост на капитала на инвестиращите в петролната индустрия.
 
Целта на ОПЕК е една обща петролна политика, която да предотврати резки намаления в цените на петрола. Страните членки на ОПЕК реализират 40% от световното производство и 50% от световния износ на нефт. През 2007 година 11-те страни в ОПЕК са реализирали приход от 338 милиарда щатски долара от износ, което е покачване с 42% спрямо 2003 година.
 
Тъй като основната част от международната търговия на петрол се извършва в [[Американски долар|щатски долари]], промените в стойността на долара имат влияние върху решенията на ОПЕК за количествата петрол, които трябва да произвеждат нейните членове да произведе. Например, ако стойността на долара намалее, държавите от ОПЕК получават по-малки реални приходи и покупателната им способност намалява, в резултат на което те намаляват износа си, за да се опитат да увеличат реалните цени на нефта.
Ред 43:
=== Петролното ембарго от 1973 г. ===
{{Основна|Петролна криза от 1973 година}}
Петролното ембарго от 1973 г. често е цитиран като ключово събитие при първата петролна криза и, в действителност, сега се използва като име за нея. Все пак, основната причина за петролната криза е пикът на производството на петрол, достигнат от САЩ в края на 1970 и началото на 1971 г. Освен това, ако обявяването на ембарго е имало ефект за последвалото повишаване на цените на барел при реалните пазарни условия, като брой на барелите, извадени на пазара, то е минимално.<ref>[http://books.google.fr/books?id=JWmx5uKA6gIC&printsec=frontcover&hl=fr&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false The Age of Oil: The Mythology, History, and Future of the World's Most Controversial Resource page 113]</ref> Възходът на цените започва преди това, особено след края на споразумението от Бретън -Уудс и по-нататъшното обезценяване на доларащатския долар.
 
Трябва също да се отбележи, че ''ембаргото'' никога не е било в сила от страна на Саудитска Арабия към САЩ, както е докладвано например от [[Джеймс Ейкинс]] в интервю в 24:10 в документалния филм „la face cachée du pétrole part 2“.<ref>{{cite web | url=http://www.dailymotion.com/video/xj4eum_la-face-cachee-du-petrole-arte-2-2_news?search_algo=2 | title=The hidden face of oil }}</ref>
Ред 49:
Джеймс Ейкинс по това време е посланик на САЩ в Саудитска Арабия, а по-късно одитира капацитета на САЩ при Никсън, след пика от 1970 г.
 
Петролното ембарго от 1973 г. се случва през октомври, след подкрепа на Западна Европа и САЩ за Израел срещу арабските народи във [[Война от Йом Кипур|войната Йом Кипур]] през 1973 г. Крал Фейсал от Саудитска Арабия налага петролно ембарго срещу Запада. По този начин, цените на петрола за Съединените щати се покачват от 3 долара за барел до 12 доларащ.д. за барел, стимулирайки продажбите на газ. Газстанциите в САЩ ограничават количеството газ, който може да бъде закупено, затварят в неделя и ограничават дните за закупуване въз основа на регистрационни номера. Цените продължават да се покачват и след края на ембаргото.<ref>Clark, F., Hushour, J., Reinholtz, N., Reniers, A., Rich, S., Smith, A.Z., Torres, J., (2009, 2010). The plaid avenger.Kendall/Hunt Publishing Company.</ref>
 
Петролното ембарго от 1973 г. има траен ефект върху Съединените щати. Гражданите на САЩ започват да закупуват по-малки автомобили, които са по-икономични. Ембаргото също така принуждава Америка да направи преоценка на разходите и източниците си на енергия. Федералното правителство се включва, като президентът Никсън препоръчва на гражданите да намалят скоростта с цел икономии, а в края на 1973 г. Конгресът издава ограничение на скоростта от 55 мили в час. Лятното часово време е удължено през цялата година, за да се намали използването на електрически ток в американските домове.
Ред 74:
Известно време след атаката, съучастници на Карлос разкриват, че операцията е била ръководена от [[Уади Хадад]], палестински терорист и основател на Народния фронт за освобождение на Палестина. Също така се смята, че идеята и финансирането идват от арабски президент, като много вероятно това да е [[Муамар Кадафи]].
 
Години след нападението над ОПЕК, [[Басам Абу Шариф]] и Клайн твърдят, че Карлос е получил голяма сума пари в замяна на безопасното освобождаване на арабските заложници и я е задържал за лична употреба. Все още има известна несигурност по отношение на сумата, но се смята, че е между 20 млн. и 50 милиона доларащ.д. Източникът на парите също така е неизвестен, но, според Клайн, това е „арабски президент“. По-късно Карлос казва на адвокатите си, че парите са били платени от саудитците на иранците и „отклонени по пътя и загубени за Революцията“.<ref>{{cite web|url=http://www.trutv.com/library/crime/terrorists_spies/terrorists/jackal/12.html |title=Carlos the Jackal: Trail of Terror, Parts 1 and 2 – 'The Famous Carlos' – Crime Library on |publisher=Trutv.com |date= |accessdate=23 октомври 2010}}</ref>
 
=== Свръхпроизводство през 1980-те ===
Ред 80:
[[Свръхпроизводство]]то на нефт през 1980-те години е следствие от сериозното намаляване на търсенето на [[суров петрол]], предизвикано от рязкото повишаване на [[Цена|цените]] му в резултат на кризата от 1973 г.
 
Към 1980 г. цената на нефта на световния пазар достига своя пик, 35 доларащ.д. за [[барел]] (с отчитане на [[инфлация]]та – 93 доларащ.д. по цени от началото на [[21 век]]). Към 1986 г. тя спада до 10 доларащ.д. за барел и даже по-ниско (около 20 долара по курс от 2008 г.)<ref>{{cite news
|title=Worrying Anew Over Oil Imports
|publisher=The New York Times
Ред 119:
 
=== Отговор на войните и ниските цени ===
Скокът на цените на петрола през 1990 г. възниква в отговор на иракското нахлуване в Кувейт на 2 август.<ref name=Hamilton>{{cite book | title = Causes and consequences of the oil shock of 2007 – 2008 | url = http://www.brookings.edu/economics/bpea/~/media/Files/Programs/ES/BPEA/2009_spring_bpea_papers/2009_spring_bpea_hamilton.pdf | last1 = Hamilton | first1 = J.}}</ref> Продължил само 9 месеца, ценовия шок е по-екстремен и с по-кратка продължителност от предишните (петролната криза от 1973 г. и енергийната криза от 1979 – 1980 г.), но за покачването на цените се смята, че е важен фактор в рецесията от началото на 1990-те години.<ref name=Roubini>{{cite book | title = The effects of the recent oil price shock on the U.S. and global economy | url = http://pages.stern.nyu.edu/~nroubini/papers/OilShockRoubiniSetser.pdf | last1 = Roubini | first1 = N. | last2 = Setser | first2 = B. | year = 2004 }}</ref> Средните месечни цени на петрола се повишават от 17 щатски долара за барел през юли до 36 доларащ.д. за барел през август.<ref name=Taylor>{{cite book | title = Discretion versus policy rules in practice | url = http://www.stanford.edu/~johntayl/Papers/Discretion.PDF | last1 = Taylor | first1 = J.}}</ref> Но разделението на страните от ОПЕК, причинено от [[Ирано-иракска война|Ирано-иракската война]] и иракското нахлуване в Кувейт отбелязва най-ниската точка на сплотеност в организацията.
 
С успеха на водената от САЩ коалиция срещу иракските сили, опасенията относно доставките в дългосрочен план утихват, а цените започват да спадат драстично. След като цените на петрола спадат до около 15 долара за барел в края на 1990 г., съгласуваната дипломация постига координирано разпределяне на производството на петрол през 1998 г. През 2000 г. венецуелският президент Уго Чавес е домакин на първата среща на ръководителите на страните на ОПЕК от 25 години. През следващите години обаче, атаките от 11 септември срещу Съединените щати, войната в Афганистан, инвазията в Ирак през 2003 г. и последвалата окупация на страната предизвикват скок в цените на петрола до нива, далеч по-високи от тези, които са посочени от ОПЕК като цел. Индонезия се оттегля от организацията, за да защити петролните си интереси.
 
От средата на 1980-те до септември 2003 г., коригираните спрямо инфлацията цени на барел суров петрол на [[NYMEX]] като цяло са под 25 щатски долара. През 2003 г. цената се повишава над 30$, достига 60$ на 11 август 2005 г., а през юли 2008 г. достига до 147,30$.<ref name="tfc-charts.com">[http://tfc-charts.com/chart/QM/W tfc-charts.com]</ref> Коментаторите приписват увеличението на цените на много фактори, включително падането на стойността на щатския долар, доклади на Министерството на енергетиката на САЩ и други, показващи спад в [[петролни резерви|петролните резерви]],<ref>
{{cite news
|url=http://today.reuters.com/business/newsarticle.aspx?type=businessNews&storyID=2006-07-13T231429Z_01_SP327883_RTRUKOC_0_US-MARKETS-OIL.xml
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Организация_на_страните_износителки_на_петрол“.