Уикипедия

Виктор Абакумов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{Личност|военен
| име= Виктор Абакумов
| портрет=
| описание= съветски офицер
| роден-място=[[Москва]], [[РусияРуска империя]]
| починал-място=[[Санкт Петербург|Ленинград]], Русия[[СССР]]
}}
 
'''Виктор Семьонович Абакумов''' ({{lang|ru|Ви́ктор Семёнович Абаку́мов}}) е съветски офицер – генерал-полковник (1945), заместник [[народен комисар]] на вътрешните работи (1941- – 1943), на отбраната (1943- – 1946), министър на държавната сигурност (1946- – 1951), началник на [[СМЕРШ]], депутат във [[Върховния съвет на СССР]]. След смъртта на [[Сталин]] е осъден на смърт и екзекутиран през 1954 г.
 
== Биография ==
Образование има до тогавашен 4 клас (днес 8 клас). През 1921 – 1923 г. е доброволец-санитар във 2-ра московска бригада на силите с особено предназначение (т.нар. ''„осназ“''). После е обикновен работник.
Абакумов е етнически [[руснак]],<ref>{{cite web|url=http://www.memo.ru/history/NKVD/kto/biogr/gb3.htm|title=Краткие биографии и послужные списки руководящих работников НКВД|website=www.memo.ru}}</ref> роден на 24 април 1908 г. в [[Москва]].<ref name=":0">{{cite book|last1=Montefiore|first1=Simon Sebag|title=Stalin, The Court of the Red Tsar|date=2004|publisher=Phoenix|location=London|isbn=0-75381-766-7|page=552}}</ref> Образование има до тогавашен 4 клас (днес 8 клас).<ref name="redstar">[http://old.redstar.ru/2005/06/16_06/4_01.html ''Архангелогородский В.'' Он победил Абвер (часть I) // «Красная звезда», 16 июня 2005 года.]</ref> През 1921 – 1923 г. е доброволец-санитар във 2-ра московска бригада на силите с особено предназначение (т.нар. ''„осназ“''). После е обикновен работник.<ref name="redstar"/>
 
През 1923 г. заедно с други комсомолци е преведенприет на работа в ОГПУ (предшественик на [[КГБ]]) за подсилване, поради постоянните чистки по онова време в органите за сигурност. Прави бърза кариера. През 1934 г. са разкрити неговиянегови нарушения, че е използвал конспиративните квартири за срещи с жени, и е прехвърлен в [[ГУЛАГ|Главното управление на трудово-изправителните лагери]] като пълномощник на 3-ти оперативен отдел.<ref name="redstar"/>
 
През 1937 – 1938 г. е оперативен пълномощник на 4-ти отдел (секретно-политически) на 1-во управление на [[НКВД]]. Абакумов, след идването на [[Лаврентий Берия]] в НКВД, е изпълняващ длъжността началник на Управлението на НКВД в [[Ростовска област]]. Методите на работа на Абакумов стават широко известни с тяхната крайност и жестокост. По-късно, дори като министър той продължава сам да води разпитите на задържаните и често употребява физическо насилие.<ref name="redstar"/>
 
От 25 февруари 1941 г. е заместник народен комисар на вътрешните работи и началник на Управлението на особените отдели на НКВД, преобразувано в Управление [[СМЕРШ]] (за [[контраразузнаване]]) през юли 1941 г. Ръководените от Абакумов служби осъществяват контрол върху дейността на органите за сигурност във [[флот]]а и [[армия]]та, както и във [[вътрешни войски|вътрешните войски]].
Ред 20:
От 19 април 1943 г. е заместник народен комисар на отбраната и началник на Главното управление на контраразузнаването „СМЕРШ“. Тази служба се занимава с контраразузнаване, извършва „филтриране“ на съветските войници, освободени от плен, а също така унищожаване на ненадеждните елементи от завладените от СССР територии. През 1944 г. участва в депортирането на народи от [[Северен Кавказ]], за което е награден с ордените [[Кутузов (орден)|„Кутузов“]] и [[Червено знаме (орден)|„Червено знаме“]]. Подготвя материалите по делото срещу ръководителите на авиационната промишленост през 1946 г.
 
На [[4 май]] [[1946]] г. сменя В. Н. Меркулов на поста министър на държавната сигурност. В края на 1946 г. следи следствието срещу [[Трайчо Костов]] и изфабрикуването на материалите по неговото обвинение (в България са изпратени тайно 4030 войници от 2-ри мотострелкови полк „Спецназ“ на МГБ, които да отблъснат евентуална съпротива на трайчокостовистите).<ref>{{cite book|author=Александр Полещук |title=Георгий Димитров. Драматический портрет в красках эпохи. |url=https://books.google.bg/books?id=bIFnDwAAQBAJ |year=2018 |publisher=Litres |isbn= 9785041264628}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.desant.net/show-news/49998 |author=Борис Цветанов |date=29 май 2019 |accessdate=11 май 2020 |title=Генерал Кирил Косев – един боец, неудобен за всяка власт}}</ref>
 
През 1950- – 1951 г. фалшифицирае обвинен във фалшифицирането на т.нар. ''[[Ленинградско дело]]'', в резултат на което много невинни са арестувани и екзекутирани. Много от осъдените са от партийно-стопанския актив. През 1948 г. по поръчениепоръчка на Сталин организира убийството на С. М.[[Соломон Михоелс]].
 
Заради несправяне с работата по изфабрикуваното от Сталин ''Лекарско[[Дело делосрещу лекарите]]'' е снет от поста. На [[12 юли]] [[1951]] г. е арестуван заради „ционистки заговор“ и „държавна измяна“ в Министерството на вътрешните работи по донос на М. Д.[[Михаил Рюмин]]. По време на [[следствие]]тоследствието върху него са използвани силови методи и скоро става пълен [[инвалид]].<ref>{{cite web|url=http://www.pressmon.com/cgi-bin/press_view.cgi?id=1353913|title=Под колпаком ФСБ|accessdate=21 април 2013|archiveurl=https://web.archive.org/web/20131227220524/http://www.pressmon.com/cgi-bin/press_view.cgi?id=1353913|archivedate=27 декември 2013|deadlink=yes}}</ref>
 
След смъртта на Сталин и арестуването на Берия той не е освободен. БилОбвинен е обвинен във фалшифициране на съдебни дела, терористични актове, измяна към родината и е разстрелян. Едва през 1994 г. е частично реабилитиран, снетои му е снето обвинението в измяна.
 
== Източници ==
<references/>
 
{{СОРТКАТ:Абакумов, Виктор}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Виктор_Абакумов“.