Рубикон: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ) |
||
Ред 32:
Гай Юлий Цезар е един от тези успели във военната и политическата сфера хора, които не просто открито подкрепят идеята за централизиране на властта, но и самият той не крие, че няма нищо против да я съсредоточи в свои ръце.
През 62 г. пр. Хр. в Рим е формиран т.нар. триумвират – фактически Римската република се управлявала от тримата най-амбициозни политици и военачалници – Гней Помпей, Марк Лициний Крас и Гай Юлий Цезар. Крас печели славата си с потушаването на въстанието на Спартак. Помпей
Ситуацията се променя, когато водените от Цезар войски спечелват седемгодишната Галска война. Славата на Цезар като пълководец вече е като на Помпей, а освен това на своя страна бъдещият диктатор вече има и лична войска, вярна само на него. А това се смята за доста солиден аргумент в политическата борба.
Ред 39:
През 53 г. пр. Хр. Крас загива в Месопотамия. От този момент насетне въпросът вече е кой от двамата равностойни противници – Помпей или Цезар – ще успее да стане едноличен владетел в Рим. В продължение на няколко години противниците се опитват да съхранят крехкото равновесие, за да се избегне избухването на гражданска война. И Помпей, и Цезар разполагат с верни само на тях легиони, но те се намират в завоюваните провинции. По закон, никой пълководец нямал право да прекосява границите на Италия начело на войска, ако по това време не се водят активни бойни действия на територията на самата Италия. Нарушилият този закон се обявявал за „враг на Отечеството“.
През есента на 50 г. пр.н.е. кризата в отношенията между Помпей и Цезар достига кулминационната си точка. След като не успяват да се договорят за „сферите на влияние“ двете страни започват да се готвят за решителна схватка. В началото римският сенат поддържа неутрална позиция, но впоследствие привържениците на Помпей накланят везните в негова полза. Сенатът отказва да продължи пълномощията на Цезар като проконсул на Галия, което
На 1 януари 49 г. пр. Хр. сенатът обявява в Италия военно положение и назначава Помпей за главнокомандващ. Възлага му се задачата да прекрати политическото противопоставяне в републиката. Зад тази формулировка се крие всъщност задачата да накара Цезар да сложи оръжие и да предаде пълномощията си на проконсул на Галия. Започват и военни приготовления, в случай, че Цезар откаже да изпълни разпорежданията на сената. Цезар изявява готовност да предаде военната си власт, но ако на същата постъпка се реши и Помпей. Сенатът отхвърля това му условие.
Ред 52:
На 10 януари 49 г. пр. Хр. Гай Юлий Цезар взема решението да премине Рубикон и да поеме към Рим. Това предопределя не само собствената му съдба, но и следващите събития в историята на Рим.
Преминавайки Рубикон Цезар поставя началото на гражданска война. Стремителното напредване на войските му води до разколебаване на сената, а самият Помпей не рискува да встъпи в открита битка за защита на Рим и отстъпва към Капуа. В това време на страната на Цезар преминават гарнизоните на превзетите по пътя градове, което
Помпей така и не се решава на сражение с Цезар на територията на Италия. Той се оттегля с войските се, разчитайки да се върне със силите от провинциите тогава да спечели войната. Цезар не се спира в Рим, след като го превзема, а тръгва да преследва противника си.
| |||