В опростен вариант същността на теорията на Алфред Кожибски се състои в утвърждаване на положението, че човешкото познание е ограничено, първо от структурата на нервната система и второ от структурата на езика. Човекът съществува в света опосредствано и взаимодействието се осъществява с помощта на "абстракции" (невербални впечатления и сведения, получени в централната нервна система и вербалните индикатори, изразени в езика).<br>
Често нашите възприятия и нашият език са измамни по отношение на фактите с които си взаимодействаме. Човешкото разбиране за случващата се, често изпуска „структурни сходства” с това, което наистина се случва. Кожибски обръща внимание, на това, че е необходимо по-осъзнат подход към въпроса на несъответствието между нашето описание на реалността, нашите хипотези и теории за реалността и самата реалност.<br>
Сложната теория разработвана от Алфред Кожибски, понякога е редуцирана до въпроса за относителността на глагола "съм" и често преувеличено се твърди, че КоржибскиКожибски е против използването на глагола "съм". В същност според КоржибскиКожибски употребата на глагола "съм" за вътрешната същност на предмета, е структурно погрешно и некоректно. КоржибскиКожибски смята също, че е необходимо да бъдат ограничени случаите на тази конкретна употреба на глагола „съм” и освен това допуска, че използването на този глагол за осъзнаване на структурните ограничения е погрешно. В своята система семиотика се отказва от определение на същностите (идентификация от англ. identity) на явленията и посочва, че "картата не е самата територия". Семиотична система на КоржибскиКожибски включва сложни въпроси и термини като "ред на абстракциите" и "осъзнаване на процеса на абстракция".
==Библиография==
* ''Korzybski A.'' Manhood of Humanity. (Foreword by Edward Kasner, notes by M. Kendig) — Institute of General Semantics, 1950. Hardcover, 2nd edition, 391 pages, ISBN 0-937298-00-X
