Уикипедия

Самцхе-Джавахети: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[78]|[02-9][78])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?м?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Ред 15:
}}
[[Файл:The church armenie אחלכלכי 3.jpg|Арменската църква в Ахалкалаки|мини|300п]]
'''Самцхе-Джавахети''' ({{lang|ka|სამცხე-ჯავახეთი}}; {{lang|hy|Սամցխե-Ջավախք}}) е един от 12-те региона на [[Грузия]]. Площ 6413 km² (7-моо място по големина в [[Грузия]], 9,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 155 900 души<ref name="оценка">{{cite web|url=http://www.geostat.ge/cms/site_images/_files/english/population/01%20-%20population%20by%20self-governed%20units.xlsx|title=Численность населения краёв и муниципалитетов Грузии на начало года в 1994 – 2018 гг.|publisher=[http://www.geostat.ge/index.php?action=page&p_id=473&lang=eng Национальная статистическая служба Грузии]|accessdate=29 октября 2018|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180723003627/http://geostat.ge/cms/site_images/_files/english/population/01%20-%20population%20by%20self-governed%20units.xlsx|archivedate=2018-07-23|deadlink=yes}}{{ref-en}}</ref> (9-тоо място по брой на населението в [[Грузия]], 3,92% от нейното население). Административен център град [[Ахалцихе]]. Разстояние от [[Тбилиси]] до Ахалцихе 199 km.
 
== Историческа справка ==
От 13-тии до 17-тии на територията на Южна Грузия е съществувало княжеството Самцхе-Саатабаго. През 13-тии век самцхийските еристави (князе) станали мтамарами (владетели на Грузия), а от началото на 14-тии век започнали да носят титлата атабаг (оттам идва и наименованието на княжеството). В пределите на княжеството влизали историческите области Самцхе, Аджара, Шавшети, Лиганисхеви, Кларджети, Артаани, Джавахети, Абоци, Кола, Спери, Басиани, Кари, Карнифори и Чанети (частично). В началото на 16-тии век княжеството попада под васална зависимост от Османската империя, а през 1620-те години турците напълно ликвидирали остатъците от независимостта на Самцхе-Саатабаго. През 1811 г. територията на бившето княжество влиза в пределите на Руската империя. Сега територията на областта включва историческите области [[Месхетия]] и [[Джавахетия]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article099317.html «Большая Советская Энциклопедия» – Самцхе-Саатабаго, т. 22, стр. 553]</ref>
 
Най-старият град в областта е [[Ахалкалаки]] основан през 1064 г. През 15-тии век градът е напълно разрушен от пълчищата на [[Тимур]] (Тамерлан), а през 17-тии век е възстановен. Град [[Ахалцихе]] е основан през 12-тии век, но през 15-тии век той също е напълно разрушен и изоставен. През 1829 г. започва изграждането на ново селище в близост до стария град и през 1840 г. новоизграденото селище официално е утвърдено за град. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1921 г. ([[Боржоми]]) до 1983 г. (Ниноцминда).
 
== Географска характеристика ==
Самцхе-Джавахети заема южната част на Грузия. На юг граничи с [[Армения]], на югозапад – с [[Турция]], на запад – с [[Аджария]], на северозапад – с [[Гурия]], на север – с [[Имеретия]], на североизток – с [[Вътрешна Картли]] и на изток – с [[Долна Картли]]. В тези си граници заема площ от 6413 km² (7-моо място по големина в [[Грузия]], 9,21% от нейната територия).
 
Релефът на областта е предимно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на планината [[Малък Кавказ]]. От юг на север протича участък от горното течение на река [[Кура]], долината на която е предимно тясна с отделни по-големи или по-малки долинни разширения. На север по границата с Имеретия от запад на изток се простира [[Месхетски хребет|Месхетския хребет]] (2850 m), а на югозапад, по границата с Турция – [[Арсиянски хребет|Арсиянския хребет]]. В източната част по паралела е разположен западният участък на [[Триалетски хребет|Триалетския хребет]] (2850 m). Южно от него се издига Джавахетската планинска земя (част от Грузинската планинска земя). Тя се състои от два меридионални хребета – [[Самсарски хребет|Самсарски]] (връх '''Диди-Абули 3300 m''' {{coord|41|26|13|N|43|38|46|E}}) на северозапад и [[Джавахетски хребет|Джавахетски]] (3196 m) на югоизток и платата Цалкинско, Гомаретско, Дманиско и Ахалкалакско с височини 1200 – 1700 m. Джавахетската планинската земя е изградена от андезито-базалтови и трахитови лави. В котловините между хребетите и платата са разположени няколко езера с тектонски или вулканичен произход (Паравани, Табацкури, Мадатапа и др.). Обрасло е с планински степи и субалпийски пасища.<ref name="bse1">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article025130.html «Большая Советская Энциклопедия» – Джавахетское нагорье, т. 8, стр. 182]</ref>
Ред 31:
== Население ==
[[Файл:Javakheti- Why don 't they speak Georgian.ogv|300 px|мини|Филм на Рубен Папоян за арменците в Джавахетия]]
Към 1 януари 2018 г. населението на областта Самцхе-Джавахети е наброявало 155 900 души<ref name="оценка"/> (9-тоо място по брой на населението в [[Грузия]], 3,92% от нейното население). Плътност 24,31души/km². Етнически състав: [[арменци]] 54,6%, [[грузинци]] 43,4%, [[руснаци]] 1,1%, [[осетинци]] 0,4%, [[гърци]] 0,4% и др.<ref name="этн">[http://www.statistics.ge/_files/english/census/2002/Ethnic%20groups.pdf Етнически състав на Грузия по преписи от 2002 г.] {{икона|en}}</ref>.
 
Във верско отношение жителите на областта се определят като принадлежащи към: [[Арменска апостолическа църква]] (42,3 %), [[Грузинска православна църква]] (40,9 %), [[Католицизъм]] (13,2 %), [[Ислям]] (2,8 %).<ref name="религ">[http://www.statistics.ge/_files/english/census/2002/Religious%20beliefs.pdf Конфесионален състав на Грузия по преписи 2002 г.] {{икона|en}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Самцхе-Джавахети“.