Разлика между версии на „Хаджи Димитър“

м (Премахнати редакции на 213.191.183.38 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
За намерените в Хаджи Димитър вещи, за които споменава в. „Курие д'Ориан“ вж. и в. „Дунав“ No 456 от 8 март 1870 г. Там е писано: „Саблята на речения Хаджи Димитър, която на чирена си имаше револвер, се предаде на негово височество Митхад паша (...) Дрехите му и днес се намират в първия табур, телескопа му е у мюлезимина Мехмед от третия табур, а пищовите му и до днес са в ръцете на Селим чауша, родом от Шуменското окръжие и чаушин в третия табур (...)“.
 
Според някои изследователи<ref>[https://www.youtube.com/watch?v=Jgg2gMpJgu0 Документален филм „Последните дни на Хаджи Димитър – вярност и саможертва“]</ref><ref>[https://www.youtube.com/watch?v=9kbTLPfopk0&t=938s“]</ref> обаче, Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, за три денонощия е отнесен на връх [[Кадрафил]], в [[Сърнена Средна гора]], близо до днешното село [[Свежен]] (тогава Аджар). Там въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 29 юли/10 август 1868 г. (стар стил; нов стил - 10 август). Погребан е на същото място.<ref>„Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др.; Ред. Денчо Владимиров; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN 978-954-9498-22-6.</ref> Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Аджар от пловдивския викарен епископ [[Гервасий Сливенски|Гервасий Левкийски]] (по-късно сливенски митрополит).<ref>в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.</ref> Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани до църквата в кв. „Клуцохор“ в Сливен. През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър“ и възстановяването на съборените сгради костите са предадени в Окръжния исторически музей в Сливен.
 
Известният възрожденски деец д-р Васил Берон е издирвал сведения за Хаджи Димитър. В своите „Археологически и исторически изследвания“ (Търново, 1886 г.), той описва една своя среща през есента на 1868 г. в Болград (Бесарабия, дн. в Украйна) с един от оцелелите четници, родом от Котел, който разказва, че войводата е бил „зле наранен при Бузлуджа“. В различни моменти се е считало, че в Средна гора може би е бил погребан братът на Хаджията – Тодор Хаджиниколов Асенов, който също е участвал в четата. Това обаче не отговаря на истината, защото Тодор Асенов загива в битката при [[Дебел дял]], Габровско. Войводата [[Кръстьо Асенов]] (1877 – 1903) е племенник на Хаджи Димитър.
Анонимен потребител