Ботево (област Враца): Разлика между версии

[[Файл:Botevo.jpg|мини|212px|Кметството на с. Ботево]]Намира се на 24 км южно от [[Оряхово]] и е разположено върху полегат южен склон на левия бряг на р. Бързина, изтичаща от едноименния язовир, разположен на около 500 м западно. Землището му заема площ от 8876 дка и граничи на изток със селата Липница и [[Алтимир]], на юг – с [[Бързина]], на запад – с [[Хайредин]] и на север – със [[Софрониево]].

Село Ботево (Бокьово) е основано върху част от землището на обезлюденото през XVII век село Проданковица (Проданковец). След запустяването на Проданковец югоизточната част от землището му започнали да наричат Бръзенски соват, по името на съседното село Бързина. През 1865 г. турската администрация заселва тук черкези и новото селище било наречено „Бръзенски черкези“. Есента на 1877 г., изплашени от руските освободителни войски, черкезите се изселват оттам завинаги. На същото място започнали да прииждат заселници от планинските села – най-вече от Ботевградско и Врачанско. От село Калугерово, Ботевградско дошли родът Мачугови, сействата на майсторите-зидари Коцо и Христо Станчеви, от [[Долна Кремена]] дошли Герчовци, Джаджерете, Меродийте, Пашинците, Вълкан Гешовски, Тошо Георгиев, Цоновци, от село Боженица, Ботевградско идват Лаловци, от село Своде, Ботевградско – Нитовите, от Бакова могила, община Своде – някои от децата на дедо Милен.<ref> „От Искър до Огоста“, Бoгдан Николов, 1996, гл. 10, стр. 22 – 23.</ref>

„Името му Ботево е произлезло от нашия славен поет и революционер [[Христо Ботев]]. Когато слезнал на Козлодуйския бряг от парахода „Радецки“ и потеглил с четата си за Врачанския балкан, пътят му минавал недалеч от с. Ботево, от източната страна на около 2 и ½ км. При местността „Кривия вир“. През тази местност минава река Бързина, на която, тогава, имало мост, наречен „Толова мост“. През този мост е минал Христо Ботев с четата си и се запътил към Врачанския балкан. Дотогава слабо познавали Христо Ботев, но мълвата, че той е поет и революционер, който иска да освободи България от турско иго, се разнася навсякъде, затуй те нарекли новото заселище Ботево.“„Сведение за история на с. Ботево – Оряховско”

''<ref>„Сведение за история на с. Ботево – Оряховско”, (Из „Кратка историческа справка“справка, данните за която са събрани от Комитета за честване 1000 г. от Царството на Симеон Велики – 1929 г. (ДА – Враца. Фонд 1к, оп 1, ае 597))''</ref>

Интересно предание за заселването на селото и името му разказва Атанас Райнов: „По време на подготовката на Априлското въстание предприемачът за строителство на черкви, манастири, параклиси Кирик от с. [[Калугерово_(Софийска_област)|Калугерово]] предал на османската власт [[Никола Славков]], определен за ръководител на въстанието в Орханийския край. Това възмутило селяните в Калугерово и [[Своде]] до дън душа и те искали да отмъстят на предателя. Но не успели, защото се намирал под покровителството на властта. Тогава от тези села се изселили цели фамилии и си основали ново село в оряховско, на което дали името Ботево. Това е първото и единствено населено място в България, което приело без правителствен указ името на този велик син на нашата родина, все още по онова време не достатъчно популярен за разлика от Левски, който бе вече кумир-легенда. Това село Ботево като израз на протест не си построи и черква, въпреки че преди [[Деветосептемврийски_преврат|9 септември 1944 г.]] синодът няколко пъти струпваше безплатно строителни материали за храм божи!“

''<ref>(Атанас Райнов. Мълчаливият подвиг. В: Алманах Околчица’86, с. 180 – 181.)''</ref>

Това предание е любопитно, имайки предвид и факта, че едни от първите преселили се от Калугерово са семействата на майсторите Коцо и Христо Станчеви, заедно със семейството на зет им по сестра Йото Томов от село Чекотин, също [[Ботевград|Ботевградско]]. Майсторите вече били работили в този край зидария, а и тяхно дело са църквите в селата Добролево и Търнава. А в Ботево така и не се построява църква...

За пръв път е отворено тук училище през [[1881 г.]] Училищното здание е правено през същата година по стопанствен начеин за около 200 лева. Учител е Н. Гачев. На задължително обучение подлежат 30 момчета и 16 момичета.

Жители на селото участват във войните през [[20 век]], като на падналите в боевете има издигнат паметник в центъра.

Има много участници в [[Първа световна война|Първата световна война]].