Атентат в църквата „Света Неделя“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp].*?\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Редакция без резюме
Ред 19:
 
== Обстановка в страната ==
В следствие на Деветоюнски преврат,който е [[държавен преврат]] в [[България]],извършен през нощта на 8 срещу [[9 юни]] [[1923]] г. с който е отстранено законното [[Правителство на България (40)|правителство]] на [[Български земеделски народен съюз|Българския земеделски народен съюз]] (БЗНС) начело с [[Александър Стамболийски]],последва Септемврийското възстание на земеделците и жестоки масови убийства,кървава разправа и терор над възстаниците и населението , начело с кървавия професор Ал.Цанков, за който кървав терор,писателя Антон Страшимиров възкликва „Клаха народа, както и турчин не го е клал“. А Александър Цанков е наречен от народа "Черното було на България", заради многото майки,забулили се в черно,заради смъртта на децата си.
След провала на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през [[1923]] година БКП е забранена от Върховния касационен съд на [[2 април]] [[1924]] г. БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Набиращият сила [[Леви комунисти в БКП|ултраляв уклон]] в [[БКП]] решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на [[БКП]] е създадена Специална наказателна група, включваща [[Яко Доросиев]], о.з. капитан [[Иван Минков]] и [[Вълко Червенков]], със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП]], ръководена от о.з. майор [[Коста Янков]] и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на [[БКП]].<ref name="марков"/>
 
БКП не участва в Септемврийското възстание,но подкрепя морално възстаниците.
 
След провала на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] през [[1923]] година, БКП е забранена от Върховния касационен съд на [[2 април]] [[1924]] г. , БКП не изпълнява решението и продължава дейността си в нелегалност. Правителството арестува и убива без съд много нейни активисти, което нанася тежък удар по структурите ѝ. Набиращият сила [[Леви комунисти в БКП|ултраляв уклон]] в [[БКП]] решава да отвърне на удара с ново насилие. Към Централния комитет (ЦК) на [[БКП]] е създадена Специална наказателна група, включваща [[Яко Доросиев]], о.з. капитан [[Иван Минков]] и [[Вълко Червенков]], със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. [[Военна организация на БКП|Военната организация на БКП]], ръководена от о.з. майор [[Коста Янков]] и Иван Минков, организира малки терористични групи („шесторки“). Същевременно, полицията продължава относително успешно да унищожава нелегалната структура на [[БКП]].<ref name="марков" />
 
През декември [[1924]] година група дейци на [[Военна организация на БКП|Военната организация]] вербува [[Петър Задгорски]], клисар на църквата „Света Неделя“. [[Димитър Хаджидимитров]] и [[Димитър Златарев (комунист)|Димитър Златарев]], ръководител на секцията по въоръжението във ВО, предлагат да се убие директорът на полицията [[Владимир Начев]] и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от [[Станке Димитров]], секретар на ЦК, който в началото на [[1925]] година я излага в срещи с [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Васил Коларов]], по това време генерален секретар на [[Коминтерн]]а. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 – 228 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>