Разлика между версии на „Ако те има“

редакция без резюме
 
== Цитати ==
'''Тодор Андрейков - киновед, конокритиккинокритик'''
 
"Завързаните" истории обикновено стават край морето. Любовните - също. А когато една история е едновременно и "завързана" и любовна, интересът ни естествено се повишава. Отвеждайки ни на морския бряг, филма "Ако те има" не излъгва очакванията ни. Необичайната любителска постановка на "Ромео и Жулиета" е нещо като епиграф на филма. От нея преминаваме към историята на любовта на днешните Ромео и Жулиета - необичайна в проявите си като самата постановка и пак като нея "любителска". Но не е ли това най-хубавото, което може да се каже за една любов? Историята е наистина увлекателна, остра, с неочаквано обрати (никога няма да се сетите какъв е краят) но стойностите й далече не се изчерпват с това. Защото тя е богата с идеи, теми, мотивни линии в диапазона от деликатно внушение до неприкрито заявление. Филмът е лиричен не само защото основната тема е любовта, но и по структура - литературната му основа напомня на стихосбирка на Иля Велчев. Оттам идва дръзкото смесване на теми и мотиви, на различни художествени пластове. И при трансформацията от субективно литературно слово в обективни зрителни образи понякога се получава шоков ефект. Има един кадър: маската на Бехтовен в заведени където се танцува. Такъв род съчетания са характерни за стила на филма. В "Ако те има" няма да видите известни кинозвезди. Иля Велчев е имал смелостта да се обърне към съвсем непознати или малко познати от екрана актьорски лица. Това безусловно придава свежест на възприятието ни. Винаги приветстваме творбите надскачащи тесните жанрови граници, рисуващи по-богата картина на живота.
Анонимен потребител