Йоанис Метаксас: Разлика между версии

Роден в [[Итака]], Метаксас започва кариерата си като офицер от армията, като бойно кръщение той получава в [[Гръцко-турска война (1897)|гръкоГръцко-турската война от 1897]] г.]] След като получава образование в [[Германия|Германската империя]], той се връща в Гърция и се присъединява към Генералния щаб. Взема дейно участие в процеса на модернизирането на гръцката армия преди [[Балкански войни|балканскитеБалканските войни (1912 – 1913)]], в който той участва активно. През 1913 г. е назначен за началник на Генералния щаб на гръцката армия и през 1916 г. е повишен в чин [[Генералгенерал-лейтенант]].

Твърд монархист, той поддържа крал [[Константинос I]] и застава твърдо против гръцкото влизане в [[Първа световна война|световна война]]. [[Елевтериос Венизелос]], тогава [[премиер]] на Гърция, подава оставка заради отказа на Метаксас да подкрепи [[Антанта|съюзническатата]] [[Галиполска операция|съюзническата операция в Дарданелите]]. Кампанията завършва с голям неуспех и е използвана като основен въпрос в изборите. След като Венизелос печели изборите през май 1915, той мобилизира армията, за да помогне на [[Кралство Сърбия]], но бива освободен от [[Крал на Гърция|краля]]. Това уволнение затвърждава разрива между монархистите и поддръжниците на Венизелос, създавайки „[[националната схизма]]“, която остава травмата на гръцката политика за десетилетия напред. През август 1916, г. венизелоски офицери извършват преврат в град [[Солун]], който води до създаването на „[[Временно правителство на националната отбрана]]“ на Венизелос. Новото правителство, със съюзническас подкрепа от [[Антанта|Антантата]], разширява своя контрол над половината от страната, и влиза във войната на страната на съюзницитеАнтантата. През юни 1917 г., със съюзническа подкрепа, крал Константин бива свален от престола и Венизелос идва на власт, обявявайки от името на цялата страна на 29 юни 1917 година включването в голяматаГолямата война.

Метаксас последва краля в изгнание в [[Корсика]] и не се връща до 1920, по време на изборите, спечелени от Венизелос. Метаксас е от малкото, които публично се противопоставят на продължаващата [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Малоазийска Кампаниякампания]], посочвайки военни съображения, и отказва да приеме каквато и да е била военна служба в тази война. След поражението на гръцката армия в Мала Азия, крал Константин отново е принуден да отиде в изгнание от революция, водена от полковник [[Николаос Пластирас]]. Метаксас влиза в политиката и основава [[Партия на свободомислещите|Партията на свободомислещите]] на 12 октомври 1922 г. Въпреки това, неговата връзка с роялисти, претърпели неуспешен опит за преврат през октомври 1923 г., го принуждава да напусне страната. Скоро след това, крал [[Георгиос II]] също бива принуден да напусне страната. Монархията бива окончателно премахната и в Гърция през март 1924 се обявява [[Втората Република]]република.

Вследствие на вътрешни борби в партията и напускането на много нейни членове, популярността ѝ пада до 5,3% и само едно място на изборите през 1928 г. На изборите през 1932 г. и 1933 г. този процент пада до 1,59%, но въпреки това партията запазва три депутатски места и Метаксас става министър на вътрешните работи в кабинета на [[Панагис Цалдарис]]. На изборите в 1935 Метаксас си сътрудничи с други малки роялистки партии, печелейки 7 депутати и повтаря резултата на изборите през 1936.

След оспорван плебисцит, крал [[Георгиос II]], син на Константин I, се връща на тронапрестола през 1935 г. Изборите от 1936 изправят Паганис Цалдарис и [[Темистоклис Софуклис]]. Политическата ситуация е още повече напрегната от високия резултат на [[Гръцка комунистическа партия|комунистическата партия]] (ККЕ). Презирайки комунистите и боейки се от евентуален преврат, крал Георгиос II назначава Метаксас, тогава министър на войната, за временен премиер на 13 април 1936. Назначението бива одобрено и от гръцкигръцкия парламент.

Всеобщи размирици в промишлеността през май позволяват на Метаксас да обяви извънредно положение. Той разпуска парламента за неопределено време и суспендира различни части от конституцията. На 4 август 1936 Метаксас обявява така наречения „Режим на 4 август“. ПропагандаПропагандата представя Метаксас като ''Първи селянин'', ''Първи работник'' и ''Баща на нацията'' на гърците. Метаксас приема титлата ''Аркхигос'', (на гръцкигр. залидер, ''Лидер'' или ''Вожд''вожд) и обявява началото на ''Третата Гръцкагръцка цивилизация'', след [[древнаДревна Гърция]] и гръцката [[Византийска империя]].

Във външната политика Метаксас следва неутрална позиция, опитвайки се да балансира между [[Обединеното кралство]] и [[Хитлеристка Германия]]. В края 1930-те години, както и с другите балкански страни, Германия става основен търговски партньор и на Гърция. Метаксас сам има репутацията на германофил, датираща от обучението симу в Германия и ролята симу в ‘националната„националната схизма’схизма“. Крал Георгиос и по-голямата част от гръцкия елит обаче са предани англофили. Също и доминиращата роля на Британския Кралски флот в Средиземно море не може да бъде пренебрегната от морска страна като Гърция. Експанзионистичните цели на Мусолинова Италия окончателно тласкат Гърция към един френско-английски алианс.

Политиката на Метаксас да държи Гърция вън от Втората световна война бива нарушена от изискванията на Мусолини на 28 октомври 1940. Италианският диктатор поисква окупационни права над стратегически гръцки градове. Отговорът на Метаксас е кратък "кратъкː „''Alors, c'est Lala guerreguerre“''" („и така, това е война“). Неговият отговор е запазен в гръцкото обществено усещане с една-единствена думатадума — „Не“ (''Okhi''''). [[Денят "Охи"|Денят „Охи]]“ все още се празнува всяка година в Гърция. Няколко часа по-късно, Италия навлиза в Гърция от [[Албания]] и започва [[Итало-гръцка война|гръкоИтало-италианскатагръцката война]].

Благодарение на добрата подготовка и въодушевена отбрана гърците са в състояние да организират успешна защита и да контраатакуват, принуждавайки италианците да се върнат в Албания. Гръцката армия дори заема голяма част от Северен Епир (Южна Албания). Метаксас не вижда [[Битка за Гърция|германската инвазия в Гърция]], тъй като умира в [[Атина]] на 29 януари 1941 г. Метаксас почива от заболяване на фаринкса, което впоследствие води до неизлечимо отравяне на кръвта. Той бива заменен от [[Александрос Коризис]]. След смъртта на Метаксас германската инвазия среща много трудности при укрепления, построени от Метаксас в Северна Гърция. Тези укрепления са били построени по продължение на българската граница и са известни като [[Метаксас (линия)|линията Метаксас]].

Оттогава, Метаксас остава силно противоречива фигура в гръцката история. Той е охулван от някои за диктаторските си методи, особено силно изразени спрямо местното българско население в Северна Гърция (подложено на жестоки репресии и асимилация) и е възхваляван от други (главно гръцки националисти) за неговата обществена политика, патриотизъм, и за неговите победи в първите етапи на гръкоИтало-италианскатагръцката война.