Време (граматика): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32:
 
=== [[Бъдеще предварително време]] ===
Бъдеще предварително време означава действия, които се извършват преди определен бъдещ момент, за който се говори. Действията в бъдеще пред. вр. следователно са със сложна ориентация - – те са предходни спрямо допълнителния ориентационен момент, който от своя страна е бъдещ по отношение на момента на говоренето.
 
* ''ще съм хо̀дил(а), ще си хо̀дил(а), ще е хо̀дил(а), ще сме хо̀дили, ще сте хо̀дили, ще са хо̀дили''
* ''няма да съм хо̀дил(а), няма да си хо̀дил(а), няма да е хо̀дил(а), няма да сме хо̀дили, няма да сте хо̀дили, няма да са хо̀дили''
** <blockquote>Като пристигнем, той '''ще е заминал''', да...''', заминал'''! (П. Стъпов)</blockquote>
** Децата ще са легнали вече и сигурно '''ще са заспали'''.
{{Граматически категории на глаголите в българския език‎}}
 
=== [[Бъдеще време в миналото]] ===
* ''щях да хо̀дя, щеше да хо̀диш, щеше да хо̀ди, щяхме да хо̀дим, щяхте да хо̀дите, щяха да хо̀дят''
* ''нямаше да хо̀дя, нямаше да хо̀дѝш, нямаше да хо̀ди, нямаше да хо̀дим, нямаше да хо̀дите, нямаше да хо̀дят''
*Бъдеще време в миналото означава деиствие, което е предстоящо спрямо минал момент
 
<blockquote>
 
=== [[Бъдеще предварително време в миналото]] ===
</blockquote>Бъдеще предварително време в миналото представя действието спрямо някой минал момент по същия начин, както го представя обикновеното бъдеще предварително време спрямо момента на говоренето. Или с други думи, формите за бъд. пред. вр. в мин. означават, че действието е минало спрямо определен момент, който от своя страна е предстоящ (бъдещ) спрямо някой минал момент, за който се говори.
 
Среща се предимно в условни изречения и изразява модална отсянка на предположителност (хипотетичност), свързана с отсянка на иреалност (неосъщественост).
 
* Ако се беше приготвил навреме, досега '''щяхме да сме излезли'''.
* Ако се беше приготвил навреме, досега '''щяхме да сме излезли'''.<blockquote>''щях да съм хо̀дил, щеше да си хо̀дил, щеше да е хо̀дил, щяхме да сме хо̀дили, щяхте да сте хо̀дили, щяха да са хо̀дили''</blockquote><blockquote>Обаче бъд. пред. врм. в мин. се употребява и извън условните изречения.</blockquote>Застрахователните премии щяха да спаднат, с работниците по пристанищата щяха да се сключат нови споразумения, защото и те '''щяха да са стояли''' без работа месеци наред - а те, господарите на житото, щяха да държат високите цени. (П. Спасов)
** ''щях да съм хо̀дил, щеше да си хо̀дил, щеше да е хо̀дил, щяхме да сме хо̀дили, щяхте да сте хо̀дили, щяха да са хо̀дили''
 
Обаче бъд. пред. врм. в мин. се употребява и извън условните изречения.
<blockquote>Деветчленната система на глаголните времена е използвана за първи път от [[Юрдан Трифонов]], който освен деветте времена, посочва и десети член на системата – т.н [[бъдеще неопределено време]] (от типа ''ще съм бил писан''), което по-късно е премахнато поради липсата на каквато и да е употреба в съвременния книжовен език. Деветчленната система окончателно е утвърдена и наложена в българското езикознание и обучението по български език от [[Любомир Андрейчин]]<ref>Бояджиев, Т., И. Куцаров, Йо. Пенчев. ''Съвременен български език''. С.:ИК Петър Берон, 1999 г.</ref>.</blockquote>
* Ако се беше приготвил навреме, досега '''щяхме да сме излезли'''.<blockquote>''щях да съм хо̀дил, щеше да си хо̀дил, щеше да е хо̀дил, щяхме да сме хо̀дили, щяхте да сте хо̀дили, щяха да са хо̀дили''</blockquote><blockquote>Обаче бъд. пред. врм. в мин. се употребява и извън условните изречения.</blockquote>Застрахователните премии щяха да спаднат, с работниците по пристанищата щяха да се сключат нови споразумения, защото и те '''щяха да са стояли''' без работа месеци наред - – а те, господарите на житото, щяха да държат високите цени. (П. Спасов)
 
<blockquote>Деветчленната система на глаголните времена е използвана за първи път от [[Юрдан Трифонов]], който освен деветте времена, посочва и десети член на системата – т.н [[бъдеще неопределено време]] (от типа ''ще съм бил писан''), което по-късно е премахнато поради липсата на каквато и да е употреба в съвременния книжовен език. Деветчленната система окончателно е утвърдена и наложена в българското езикознание и обучението по български език от [[Любомир Андрейчин]].<ref>Бояджиев, Т., И. Куцаров, Йо. Пенчев. ''Съвременен български език''. С.:ИК Петър Берон, 1999 г.</ref>.</blockquote>
 
== Вижте също ==
Line 62 ⟶ 64:
== Бележки ==
<references/>
 
{{мъниче|лингвистика}}
{{Граматически категории на глаголите в българския език‎}}