Разлика между версии на „Северна Корея“

м
Bot: Automated text replacement (- пък + , -((?:\b[78]|[02-9][78])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(ят?)\b +\1-и\2); козметични промени
м (таг)
м (Bot: Automated text replacement (- пък + , -((?:\b[78]|[02-9][78])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(ят?)\b +\1-и\2); козметични промени)
'''Корейската народно-демократична република'''<ref>[http://www.mfa.bg/embassies/nordkorea Корейската народно-демократична република на сайта на МВнР]</ref> ([[Хангъл]]: 조선민주주의인민공화국; [[Ханджа]]: 朝鮮民主主義人民共和國; [[Система на Маккюн-Райшауер|Маккюн-Райшауер]]: Chosŏn Minjujuŭi Inmin Konghwaguk ''Чосън Минджуджуи Инмин Конхуагук''), съкратена като '''КНДР''', е [[държава]] в [[Източна Азия]], заемаща северната част на [[Корейски полуостров|Корейския полуостров]] с площ от 120 540 km².
 
На юг КНДР граничи с [[Република Корея]] (238 km), с която до 1948 година образуват [[Корея|една страна]]. Строго охраняваната граница между двете корейски държави следва 38-яия [[паралел]].<ref>Дойков, Васил, А. Дерменджиев, С. Димитров (2008), стр. 20</ref> На север КНДР граничи с [[Китай]] (1416 km) и [[Русия]] (19 km). Дължината на държавните граници е общо 1673 km, на бреговата линия – 2495 km. На запад страната опира [[Жълто море]] и [[Корейски залив|Корейския залив]], а на изток – [[Японско море]].
 
Често за разграничаване от Република Корея, т.е. [[Южна Корея]], за КНДР се използва названието '''Сѐверна Корѐя''', а понякога е наричана и „Страна на утринната свежест“.
[[Файл:North Korea Topography.png|мини|230п|Топографска карта на КНДР]]
 
Климатът е умереноконтинентален, със силни валежи през [[лято]]то по време на кратък [[дъждовен сезон]] (''чанма''). В края на пролетта има известно засушаване след обилните пролетни валежи. Зимата трае от декември до март и варира от мека на юг, до сурова в централните северни части, където средната температура през януари е -23 &nbsp;°C. Температурните разлики са големи. Най-ниската измерена температура е -46,5 &nbsp;°C, а летните температури в Пхенян достигат до +30 &nbsp;°C.<ref name="EBLand">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea#toc34919|title=North Korea – Land|publisher=Encyclopaedia Britannica Online|accessdate=28 септември 2013}}</ref> През 2007 г. Северна Корея е сполетяна от [[Наводнение в Северна Корея (2007)|най-тежките наводнения]] през последните 40 години, вследствие на което загиват стотици хора.
 
Северна Корея има гъста речна мрежа, с пълноводни реки. Най-дълга е река Амнок (Ялу), по-голямата част от която е плавателна.<ref name="Doikov21"/> Всички по-големи реки, включително Амнок, Чхончхън, Тедонган и Черьон се вливат в [[Жълто море]]. Изключение прави река Туманган, която се влива в [[Японско море]].<ref name="EBLand"/>
стр. 140</ref> Загубата на гарантираните пазари в [[Източния блок]], съчетана с тежки природни бедствия, дават начало на тежък период на икономически срив и глад през 1990-те години, наричан „Изтощителния поход“.<ref>{{cite web|url=http://english.yonhapnews.co.kr/northkorea/2016/03/28/0401000000AEN20160328007600315.html|title=N.K. warns of another 'Arduous March' amid tougher U.N. sanctions|publisher=[[Йонхап]]|accessdate=08-09-2017}}</ref><ref name="EB Economy">{{cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea/34929/Economy |title=Economy |publisher=Encyclopædia Britannica Online |accessdate=08-09-2017 |deadurl=no |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140706041908/http://www.britannica.com/EBchecked/topic/322222/North-Korea/34929/Economy |archivedate=6 юли 2014 }}</ref> До 2000 година ситуацията се подобрява благодарение на външни хранителни помощи, но страната продължава да изпитва недостиг на храни, електроенергия и адекватна инфраструктура.<ref name="EB Economy"/>
 
В опит да излезе от кризата, още през 1998 година правителството започва серия от икономически реформи, които узаконяват [[частна собственост|частната собственост]] и отслабват държавния контрол върху производството. Прокараните през 2002 година промени пък спират държавните субсидии за предприятията, но им се разрешава да продават продукцията на пазара, въвеждат се гъвкави работни заплати според личната производителност и се узаконяват частните селскостопански пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.economist.com/node/2502961|title=Through a glass, darkly|publisher=[[The Economist]]|accessdate=08-09-2017}}</ref> Последните значителни реформи са прокарани от Ким Чен Ун през 2012 и 2013 година. Те позволяват на селскостопанските кооперации да запазят 60% от реколтата за собствени нужди или пазар (вместо дотогавашните 30%) и дават на директорите на фабрики свободата да управляват покупки и продажби, да уволняват и наемат работници и да определят заплатите им.<ref>{{cite web|url=http://www.aljazeera.com/indepth/opinion/2014/11/reforming-north-korea-20141117121917871925.html|title=Reforming North Korea|publisher=[[Ал-Джазира]]|accessdate=08-09-2017}}</ref> Безспорно най-значимият резултат от реформите е премахването на партийно-държавното управление над голяма част от производствената инфраструктура и прехвърлянето му на местни „трудови колективи“.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 160</ref> Държавата продължава да притежава по-голямата част от средствата за производство и ръководи икономиката според план, но осигурява далеч по-големи свободи на производителите и договаря целите на плана с тях.<ref name="38north1"/>
 
[[Файл:North Korea Product Export Treemap.jpg|мини|ляво|Карта на основните износни продукти на КНДР]]
{{основна|Култура на Северна Корея}}
[[Файл:Pyohunsa Temple - Mount Kumgang North Korea (10449400303).jpg|мини|Храмът Пьохунса в [[Кумгансан]], основан през 670 година и възстановяван многократно]]
Корейската цивилизация е една от най-старите в света<ref>[http://www.rom.on.ca/news/releases/public.php?mediakey=sg1yebpnv8 Кралски университет на Онтарио]</ref> и съществува вече над 5000 години.<ref>Наам, Андрю, A History of the Korean People: Korea, Tradition & Transformation. Hollym International Corporation, 1988, ISBN 15659107021-56591-070-2</ref> Голяма част от културното наследство на КНДР и [[Република Корея]] се е формирало при съществуването на най-могъщата корейска държава – [[Чосън]], царство от [[1392]] до [[1897]], и после империя до [[1910]]. Корея има вековни и нееднозначни културни взаимоотношения с Китай и Япония, но 20 век се оказва преломен както за Южна, така и за Северна Корея. Периодът на японския [[колониализъм]] изиграва ключова роля за формирането на забележими обществени разделения в корейското общество.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 30, 32</ref> Особено тежък е периодът след 1937 година, когато колониалните власти активно потъпкват корейската култура, забраняват употребата на корейския език и принуждават местните да възприемат японски имена. В същото време малък брой корейци се възползват от разтегнатата от войната японска администрация и започват да градят собствена кариера. Това противопоставяне на малко, сравнително благоденстващо малцинство и репресирано мнозинство, заедно с набиращите сила комунистически и националистически течения, създават огромно вътрешно напрежение в корейското общество. Масивната японска [[индустриализация]] на полуострова разрушава социалната тъкан като превръща корейците в човешки капитал, работещ в промишлените предприятия от [[Манджурия]] до Япония.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 34, 35</ref> С внезапното прекратяване на колониалния статут на Корея всички тези противоречия излизат наяве, оплитат се в интересите на САЩ, СССР и Китай на полуострова, и оставят дълготраен отпечатък върху съзнанието на корейците както на юг, така и на север.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 32, 37 – 39.</ref>
 
Съвременното севернокорейско общество е формирано в рамките на последните 60 години и е уникално по своя характер.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 70</ref> То е продукт изцяло на усилията и виждането на [[Ким Ир Сен]], който управлява с неограничена власт от края на 1950-те години до 1994. Докато Южна Корея попада под разнообразни културни влияния през 20 век, Северна Корея изцяло отразява мирогледа на своя създател, който лично участва в строежа на столицата, определя местоположението и стила на сградите и собственоръчно планира всеки детайл от ежедневието на своя народ. Неговата лична философия, основана на конфуцианството и ученията на [[Карл Маркс|Маркс]], [[Владимир Ленин|Ленин]] и [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], е отразена в силно йерархичното, класово, милитаризирано и тоталитарно общество на Северна Корея.<ref>Библиотека на Конгреса 2009, стр. 71</ref> Произведенията, написани от Ким Ир Сен или под негово ръководство се считат за „класически“. Културното изразяване е предимно дидактическо, т.е. служи като проводник на чучхе и пропагандира идеите на революцията и обединението на Корея. С изключение на периодични международни събития, жителите на страната нямат пряк достъп до чуждо културно влияние.<ref name="LCCS Culture">{{cite web|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+kp0051)|title=North Korea – Contemporary Cultural Expression|publisher=Библиотека на Конгреса|date=1993|accessdate=2 април 2014|archiveurl=https://archive.is/Jpp5|archivedate=13 декември 2012}}</ref>
* Demick, Barbara. ''Nothing to Envy: Ordinary Lives in North Korea''. Random House LLC, 210, ISBN 978-0-385-52391-2}}
* Kim, Ilpyong J.: ''Historical dictionary of North Korea'', Scarecrow Pr., Lanham, 2003, ISBN 0-8108-4331-5
* Paul French: ''North Korea. The Paranoid Peninsula – A Modern History'', изд. Zed Books, London, 2005, ISBN 1-84277-472-7t and ''Communist Third World Development'', 1992, ISBN 08873843740-88738-437-4
 
== Външни препратки ==