Борис Велчев (политик): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 48:
=== Дейност след 1944 г. ===
След
* Член е на Областния комитет и секретар на Градския комитет на БКП в София.
* Първи секретар на Софийския окръжен комитет.▼
* Завеждащ [[Отдел „Организационен“ при ЦК на БКП|отдел Организационен на ЦК]].▼
▲Първи секретар на Софийския окръжен комитет.
* От 1958 година е член на ЦК на БКП.
* През 1959 година става секретар на ЦК на партията.▼
▲Завеждащ [[Отдел „Организационен“ при ЦК на БКП|отдел Организационен на ЦК]].
* През 1961 година оглавяваната от Борис Велчев комисия изиграва решаваща роля за закриване на лагерите в Ловеч, Скравена и [[Белене (лагер)|Белене]].▼
* От
* От 1962 до 1977 година е член на Политбюро и завеждащ Секретариата на ЦК.▼
* Член е на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] от 1971 до 1981 година.▼
▲През 1959 година става секретар на ЦК на партията.
* На 12.04.1977 г. е освободен като член на Политбюро, секретар на ЦК и член на ЦК.▼
* От 1979 до 1981 е председател на Комисията по опрощаване на вземания при Държавния съвет.
▲През 1961 година оглавяваната от Борис Велчев комисия изиграва решаваща роля за закриване на лагерите в Ловеч, Скравена и [[Белене (лагер)|Белене]].
* През
* През 1988 година е избран отново за народен представител в 9-о Народно събрание и член на ЦКРК.▼
* През 1990 година напуска Народното събрание.▼
▲От 1962 до 1977 година е член на Политбюро и завеждащ Секретариата на ЦК.
▲Член е на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] от 1971 до 1981 година.
▲На 12.04.1977 г. е освободен като член на Политбюро, секретар на ЦК и член на ЦК.
▲Народен представител в състава на 4-то, 5-о, 6-о и 7-о Народни събрания.
▲През 1982 година оглавява обществения Комитет за балканско разбирателство и сътрудничество до разпускането на обществените организации след 1989 г.
▲През 1988 година е избран отново за народен представител в 9-о Народно събрание и член на ЦКРК.
▲През 1990 година напуска Народното събрание.
==== Втори в партията ====
Line 86 ⟶ 74:
Въпреки, че Живков високо цени организационните качества на Борис Велчев, го счита за „труден партньор“. Няколко пъти между тях има конфликти.
Първият е още по времето когато работят заедно в Градския комитет на БКП в София. Живков предлага на Вълко Червенков, Борис Велчев да бъде изпратен на специализация в Москва. Червенков отказва с мотива, че той е ценен в България. Вторият е през 1968 година по повод приемането на Тезисите за младежта. Борис Велчев ги изготвя, Политбюро ги одобрява. Пред пълната зала Живков го бламира и прочита свои тезиси. Третият случай е през 1973 година по повод Търновското национално съвещание и докладът на Борис Велчев заиздигането на авангардната роля на първичните партийни организации, посрещнат с акламации и дълго коментиран. Следва катастрофата през есента на същата година. Колата с Борис Велчев и [[Енрико Берлингуер]], председател на Италианската комунистическа партия, е жестоко ударена от военен камион на път за летище София. Официалната българска версия е „катастрофа поради занижен контрол при охраняване на правителствени кортежи“, но италианският лидер е убеден, че е подготвен атентат от съветските и българските секретни служби. Италианската преса излиза със заглавия „Живков нарежда убийството на Берлингуер и Борис Велчев“. Енрико Берлингуер е неудобен за ортодоксалната комунистическа политика. Неговата стратегия се основава на определени принципи – автономия на всяка отделна комунистическа партия, политически плурализъм и социализъм в пълна свобода.
През 1976 година Борис Велчев провежда серия от работни срещи с ръководствата на МВР, Телевизията и Софийският градски комитет на партията. Живков счита това за подготовка към бъдещи действия за отстраняването му, нарежда следенето и подслушването на дома му. Друг конфликт между тях е свързан с несъгласието на Борис Велчев, дъщерята на Живков, Людмила, да бъде член на Политбюро. Счита, че няма необходимите качества и не е добре за авторитета на партията.
| |||