Севтополис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- пък + )
Ред 50:
Една от най-важните археологически находки от Севтополис е т.нар. „голям надпис“, открит през октомври 1953 година в двореца цитадела. Надписът, издялан на старогръцки в 37 реда върху мраморна плоча с фронтон гласи:
 
''„На добър час! Клетвено задължение на [[Береника (тракийска царица)|Береника]] и нейните синове относно [[Епимен]]. Понеже Севт, докато беше още в добро здраве, предаде Епимена с имуществото му на [[Спарток]], а Спароток срещу това му даде залог за вярност, [[Береника (тракийска царица)|Береника]] и нейните синове [[Хебризелм]], Терес, [[Саток]] и Садала решиха, което засяга потомците им, да се предаде за цял живот Епимен с имуществата си на Спароток. На Епимен се вменява в дълг да служи на Спароток, доколкото му позволяват силите, и на онези, които Спароток му възложи. Синовете пък на Береника се задължават да изведат Епимен от храма на Самотракийските богове, без да му нанесат неправда, но да го предадат на Спароток заедно с имуществата му, като не обсебят нищо от тях, а ако той се възпротиви, да го съди Спароток. Тази клетва да бъде написана на каменни плочи, които да бъдат поставени едните в град [[Кабиле]] при фосфориона в агората до олтара на [[Аполон]]а, а другите да бъдат изложени в Севтополис, в храма на Великите богове и в агората, в светилището на Дионис до олтара. Нека тази клетва бъде за добро и щастие на тези, които я запазват, а от страна на Береника да бъде по отношение на него в сила старите клетви.“''<ref>Оригинален текст: [https://epigraphy.packhum.org/text/301579 SEG 42:661]</ref>
 
Надписът съдържа както ценни исторически сведения, така и данни за тълкуването на архитектурата на Севтополис. Той е и свидетелство за устройството на древния град Кабиле. Противно на [[Демостен]], който нарича Кабиле „окаяно свърталище“, надписът го представя като добре устроен град – с градски олтар на Аполон и с [[фосфорион]] – храм на [[Артемида]]-[[Хеката]]. Надписът е и най-ранният епиграфски паметник от вътрешността на Тракия, в който се упоменава почитането на Дионис и Великите самотракийски богове в Тракия.