Селско стопанство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -(([0-9])|она|вама|има|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души)
Ред 46:
Съвременните методи на селско стопанство включват заснемане на определени региони от Космоса, за да прави оценка на състоянието на растенията.
 
По този начин през 20-век развитието на селското стопанство се характеризира с увеличаване на производителността му, заместване на разходите за труд с използването на изкуствени торове и пестициди, което пък води до замърсяване на водните ресурси и със субсидиране на земеделските производители. През последните години се засилват реакциите срещу [[Външен ефект (икономика)|отрицателното влияние на традиционната селскостопанска практика върху екологията]]. Това засилва значението на биоземеделието и устойчивото земеделие. Основен двигател на промените в тази посока е [[ЕС]], който първи сертифицира (органична храна) [[биохрана]] през 1991 година и през 2005 година започва да реформира [[Единна серскостопанска политика на ЕС|Единната селскостопанска политика на ЕС]]. Нарастването на обема на [[биоземеделие]]то изисква подновени изследвания в областта на алтернативни технологии като [[интегрирана защита на растенията]] и селекция на животни и растения.
 
През 2007, увеличаването на количеството на отглежданата продукция за производство на [[Биогориво|биогорива]] в съчетание с редица други фактори като климатични промени, увеличаващото се население в света, увеличени транспортни разходи и други води до недостиг на храни в Азия, Африка, Мексико, както и увеличаване на цените на хранителните продукти. [[Международен фонд за селскостопанско развитие|Международният фонд за селскостопанско развитие]] ([[en|The International Fund for Agricultural Development]]) приема за факт, че увеличаването на малките ферми може да е част от решението за решаването на проблемите с храните. Експерименти във Виетнам потвърждават това, където чрез развитието на малки ферми, страната се превръща от вносител на храни в износител и показва значителен спад в областта на бедността.
Ред 55:
 
Аналогични са и оценките дадени в Икономически доклад на БАН за 2016 година<ref>[http://www.iki.bas.bg/files/Doklad_2016_0.pdf www.iki.bas.bg]</ref>: Съсредоточаване на земята в малък на брой стопанства, които и получават субсидиите, монокултурно земеделие, като се произвеждат само 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от
млякото, необходими за населението на България, голям административен апарат в Министерството на замеделието (17000 човекадуши, без някои държавни предприятия), което го превръща в най-голямата икономическа структура на държавата и други.
 
Освен това:
Ред 107:
Животните, включително [[кон]]е, [[муле]]та, волове, [[бивол]]и, [[камили]], [[лама (животно)|лами]], [[магаре]]та и кучета се използват често за обработка на земята, прибиране на реколтата, като транспортно средство, за пазачи и др. Животновъдството не се занимава само за отглеждането на животни за месо и животински продукти като мляко, [[яйце (храна)|яйца]], или [[вълна (влакна)|вълна]], но и отглеждането на някои видове за извършване на работа, за спорт, хоби и други.
 
Системите за работа в животновъдство се разделят в зависимост от начина на хранене: на пасища, смесено и изцяло затворен вид. През 2010 година 30% от сушата, която не е заледена се използва за животновъдство, като с това се занимават 1,3 милиарда човекадуши. Между 1960 и 2000 година има значително увеличаване на продукцията от животновъдството, специално говеда, свине и пилета, като при пилетата увеличението е 10-кратно. Съществено са увеличени и производството на мляко и яйца. Общото количество говеда, овце и кози в света ще продължава да се увеличава значително до 2050 година. [[Аквакултура|Аквакултурите]] или рибните ферми, производството на риба за консумация в специални отделени за целта обеми е един от най-бързо развиващите се сектори, като се увеличава средногодишно между 1975 и 2007 с 9%.
 
През втората половина на 20 век производителите създават чрез [[Изкуствен отбор|изкуствена селекция]] нови [[порода|породи]] животни, които са по-продуктивни от старите породи, без да се съобразяват с опазването на биоразнообразието. Това води до намаляването на биоразнообразието, както и до намалена устойчивост към болести и местните условия спрямо местните породи животни.