Семипалатински ядрен полигон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
м Bot: Automated text replacement (-септеври +септември)
Ред 54:
Съветският съюз провежда последните си ядрени опити през 1989 г.<ref name="thebulletin">{{икона|en}} {{cite web|last=Duff-Brown|first= Beth|title=The lasting toll of Semipalatinsk's nuclear testing|url=http://thebulletin.org/lasting-toll-semipalatinsks-nuclear-testing |publisher=Bulletin of the Atomic Scientists|accessdate=12 ноември 2016}}</ref> След разпадането на СССР полигонът е занемарен, а ядреният материал е изоставен в планински тунели и отверстия неохраняван, представлявайки потенциална плячка за терористи. Този риск е сред най-големите ядрени заплахи след разпадането на СССР. Едва през 1996 г. тайната съвместна операция на Казахстан, Русия и САЩ се заема да решава този проблем, като залива отверстията и тунелите с бетон. Проектът е на стойност 150 милиона долара<ref name="belfer"/>.
 
На 8 септеврисептември 2006 г. [[Казахстан]], [[Киргизстан]], [[Таджикистан]], [[Туркменистан]] и [[Узбекистан]] подписват [[Семипалатински договор|договор]] за Семипалатинския полигон, като се съгласяват да не притежават или произвеждат ядрено оръжие. Договорът е познат като „Семипалатински договор“ или „Семейски договор“ и, също така, отбелязва 15 години от затварянето на полигона.
 
Въпреки повишените нива на радиация, към 2009 г. на територията на полигона все още живеят хора. Местното население използва голяма част от полигона за паша на домашни животни. Радиационният фон на места достига 10 – 20 [[Рентген (единица)|милирентгена]] на час.<ref>{{икона|ru}} [http://www.poligon.org.kz/puz.shtml Проект устойчивого землепользования]</ref>