Забърдо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Bombobo (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
Ред 19:
[[Файл:Children martirs Zabardo.jpg|мини|260п|Паметна плоча над входа на с. Забърдо на българските християнски деца, загинали при потурчванията]]
[[Файл:Coat of arms of Zabardo village.jpg|ляво|мини|180пкс|Герб на Забърдо]]
== География ==
Село Забърдо (Чукуркьой – село в дол) се намира в [[планина|планински]] район.
Селото е разположено терасовидно по двата бряга на Забърдска река на 1250 м.н.в.
Ред 32:
Забърдо е село в Южен централен регион на България и е част от [[община Чепеларе]], [[област Смолян]]. Селището е много старо, има доказателства, че е съществувало още през 4 – 5 век след Хр. Доказателство за това са тракийско селище и разрушената крепост Заград. Близо до Забърдо се намира и много добре съхранен римски път. В пещерата Челевещница са намерени скелет на пещерна мечка, броня на римски воин, както и неговото въоръжение.
Разположено е в долината на река Забърдска. Основен поминък тук е земеделието и животновъдството, като все по-голям дял заема и туризмът. Районът около Забърдо е благоприятен за най-разнообразен лов.
На 10 км от Забърдо се намира природният феномен Чудните мостове (Еркюприя) – два мраморни скални моста. Името идва от „ер“ (тур. – земя) и „кюприя“ – мост, т.е. естествен скален мост. Смята се, че са се образували при срутване на някогашна пещера, образувана в протерозойски мрамори от водите на малката река Дълбоко дере, навярно при земетресение. Водите отнесли част от падналите материали и образували един до друг два мраморни моста. Между двата все още има огромни каменни блокове, които заемат речното корито.
Ред 69:
}}</ref>
В началото на XX век селото има предимно [[Помаци|помашко]] население и остава изолирано, след като повечето помаци от съседните села се изселват от страната. По време на [[Балканска война|Балканската война]], както много помаци в Родопите, жителите на селото са покръстени, но впоследствие се връщат към традиционната си религия. В края на 50-те години, още преди началото на [[Възродителен процес|Възродителния процес]], хората от Забърдо доброволно се отказват от мюсюлманските си имена. През 70-те години джамията е изоставена и по-късно е разрушена, а през 2003 г. на входа на селото е осветен малък параклис.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 98 – 100 | isbn = 9789542802914}}</ref>
== Културни и природни забележителности ==
Ред 92:
* Всяка година на 14 март се организира кукерски празник, с който забърдовци изпращат зимата и посрещат пролетта. На 'Марта', както се нарича празника има кукери, които пъдят лошите сили и се молят за плодородие и берекет.
Общоселският събор се организира през август. На него по традиция имат възможност да се срещнат роднини и приятели, откъснали се от селския живот.
== Известни личности ==
; Родени в Забърдо
* [[Филип Ишпеков]] (р. 1929
== Източници ==
Ред 102:
* Дечев, В. Миналото на Чепеларе. Кн. I-ІІ. С., 1928 – 1936.
* Илиев, Ч. Село Забърдо. История, бит, народно творчество. С., 1973.
▲[[Филип Ишпеков]]„Попътни срещи и разлъки“
== Външни препратки ==
| |||