Францискански орден: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Raya Ivanova hah (б.), към версия на 95.42.212.26 Етикет: Отмяна |
||
Ред 26:
През 1274 г., след смъртта на Генералния настоятел [[Бонавентура|свети Бонавентура]], между „братята на общността” и „спиритуалните братя” настъпва различна интерпретация на францисканския начин на живот, наследен от св. Франциск. В началото на XVI в. папа [[Лъв X]] с булата „Ite vos” разделя Ордена на [[Обсерванти (монашески орден)|Обсерванти]], Конвентуалци и [[Капуцини (монашески орден)|Капуцини]]. Всеки един Орден притежава собствен Генерален настоятел и собствена структура.
Днес Малките Братя Конвентуалци носят черно расо, а по време на служба - светлосиво. Обслужват [[Сан Франческо (Асизи)|базиликата „Св. Франциск”]] и [[Сакро Конвенто (Асизи)|манастира „Сакро-Конвенто”]] в [[Асизи]]. Важни центрове за теологични науки са теологичния факултет „Свети Бонавентура” в [[Рим]] и теологичния институт „Св. Антони от Падуа”.
Началото на присъствието на ордена в България е свързано с отец [[Йосиф Кривчев]]. От началото на 20-те години на ХХ век към конвентуалския манастир в цариградското предградие Бююк дере е открита семинария, специално предназначена за българи. По това време там се подготвят десетина деца, главно от павликянските села край [[Пловдив]]. През 1929 г. учебното заведение е закрито, а семинаристите са прехвърлени в [[Италия]], където в следващите години пристигат новите кандидати на ордена. В навечерието на [[Втората световна война]] някои от първите българи конвентуалци се връщат в България и се включват активно в живота на църквата, но не в [[Софийско-Пловдивска епархия|Софийско-Пловдивската епархия]], а като енорийски свещеници в униатски села.
Отците Йосиф Кривчев, [[Петър Сарийски]], [[Иван Гаджов]] и [[Недялко Романов]] са живеели в България между 1950 и 1990 г. Повечето от тях служат в източнокатолическите енориите до 1964 г. Поради липса на свещеници, около 1964 г. те са назначени в латинските енории в Северна България. В периода 1977 – 1990 г. при тях се подготвя за [[свещеник]] [[Петко Христов]], който през 1990 г. дава първите си обети в ордена, а вечните – на 15 декември 1993 г. На 18 октомври 1994 г. е избран за Никополски епископ – първият български епископ-конвентуалец. След 1990 г. в България се завръщат отците [[Максимилиян Балабански]], [[Георги Арлашки]], [[Симеон Луков]] и [[Георги Елдъров]]. Тяхното завръщане е свързано също с липса на свещеници. Днес те не са между живите, както и последния от старото поколение, останал в Асизи о. Владимир Пенев.
Днес францисканците в България служат в гр. Раковски и в гр. Плевен. Те са шестима на брой и са част от полската провинция "Непорочно зачатие на Дева Мария".
<br />
| |||