Францискански орден: Разлика между версии

Орденът на Малките Братя Конвентуалци е един от трите Ордена на папското право, които днес съставляват Францисканското семейство. Орденът от самото начало на създаването си от [[Франциск от Асизи|свети Франциск]] е братство, в което всички имат еднакви права и задължения.

 

 

 

Началото на присъствието на ордена в България е свързано с отец [[Йосиф Кривчев]]. От началото на 20-те години на ХХ век към конвентуалския манастир в цариградското предградие Бююк дере е открита семинария, специално предназначена за българи. По това време там се подготвят десетина деца, главно от павликянските села край [[Пловдив]]. През 1929 г. учебното заведение е закрито, а семинаристите са прехвърлени в [[Италия]], където в следващите години пристигат новите кандидати на ордена. В навечерието на [[Втората световна война]] някои от първите българи конвентуалци се връщат в България и се включват активно в живота на църквата, но не в [[Софийско-Пловдивска епархия|Софийско-Пловдивската епархия]], а като енорийски свещеници в униатски села.

Отците Йосиф Кривчев, [[Петър Сарийски]], [[Иван Гаджов]] и [[Недялко Романов]] са живеели в България между 1950 и 1990 г. Повечето от тях служат в източнокатолическите енориите до 1964 г. Поради липса на свещеници, около 1964 г. те са назначени в латинските енории в Северна България. В периода 1977 – 1990 г. при тях се подготвя за [[свещеник]] [[Петко Христов]], който през 1990 г. дава първите си обети в ордена, а вечните – на 15 декември 1993 г. На 18 октомври 1994 г. е избран за Никополски епископ – първият български епископ-конвентуалец. След 1990 г. в България се завръщат отците [[Максимилиян Балабански]], [[Георги Арлашки]], [[Симеон Луков]] и [[Георги Елдъров]]. Тяхното завръщане е свързано също с липса на свещеници. Днес те не са между живите, както и последния от старото поколение, останал в Асизи о. Владимир Пенев.

 

 

== Известни францисканци ==

* [[Франциск от Асизи]] (1182 – 1226)