Вълко Червенков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Anivge (беседа | приноси)
м →‎След Деветосептемврийския преврат: изчистване на правописни и пунктуационни грешки
Anivge (беседа | приноси)
м →‎След Деветосептемврийския преврат: изчистване на правописни и фактологични грешки
Ред 51:
С пристигането на Георги Димитров на 6 ноември 1945 г. в България започва политика на „[[култ към личността]]“. Вълко Червенков като негов зет и ученик следва линията на партийния и държавен вожд.<ref name="Liternet"/> През есента на 1947 година на Червенков е възложено да представи в доклад пред ЦК новата съветска политика за ускорено налагане на тоталитарните режими в [[Източна Европа]] след създаването на [[Коминформбюро]].<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 118, 124}}</ref> В него той остро критикува дотогавашните действия на партията, дàли възможност за създаване на опозиция и забавили „обществените преобразования в социалистически дух“.<ref name="вачков"/> Докладът е последван от началото на масова [[национализация]].<ref name="вачков"/> Самият Червенков става председател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] – между 11 декември 1947 и 6 август 1949 г.
 
През октомври 1947 година Червенков критикува концепцията на Георги Димитров за „народна демокрация“, застъпвайки се за приближаване на подготвяната [[Димитровска конститутция|Димитровска конституция]] към нейния съветски образец. По този повод през януари Димитров заявява, че в част от изказването на Червенков „няма грам марксизъм“.{{hrf|Фосколо|2013|287 – 288}}
 
Поради отделянето на [[Югославия]] на [[Тито]] от Коминформбюро през 1948 г. Сталин принуждава Червенков да окаже допълнителен натиск върху БКП, за да се съобразят със съветската линия.<ref name="The Chervenkov Era">[https://web.archive.org/web/20120511082158/http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t1/f378bop1ae1031list1-12.pdf Архив]</ref> Малко преди провеждането на V конгрес на БРП (к) – 18 – 25 декември 1948 г., по указание на Димитров започват чистки в партията на измислените „врагове с партиен билет“.<ref name="Liternet"/> През 1949 година Вълко Червенков и [[Васил Коларов]] организират инициираната от [[Йосиф Сталин]] кампания срещу секретаря на ЦК и очакван приемник на Димитров начело на партията [[Трайчо Костов]], който е осъден на смърт и екзекутиран.{{hrf|Огнянов|2008|24, 68 – 69}} Червенков се престарава в елиминациите – до април 1950 г. от БКП са отстранени 92 500 души,<ref name="Liternet"/> а за 4 години интензивни партийни чистки са изключени почти 100 000 от 460 000 български комунисти.<ref name="The Chervenkov Era"/>
Ред 66:
По време на своето управление Червенков непрекъснато демонстрира лоялността си към съветския лидер Йосиф Сталин, като дори го имитира в личното си поведение и в своя външен вид.{{hrf|Огнянов|2008|73 – 74}} Със смъртта на [[Сталин]] на 5 март 1953 г. започва кампания на „десталинизация“ и развенчаване на култа към личността. На погребението на Сталин на 9 март 1953 г. Червенков веднага усеща нова активност в обкръжението му и се опитва да предвиди новите насоки на съветската политика.
 
След разстрела на съветския вътрешен министър [[Лаврентий Берия]] през юлидекември, Червенков критикува пред ЦК на БКП „извращения“ в работата на „наказателните органи“ и големия брой издавани [[Смъртно наказание|смъртни присъди]], и определя [[Лагери за принудителен труд в комунистическа България|лагерите]] като произвол. Следвайки съветския пример, през август са амнистирани много затворници и лагеристи, на 5 септември „[[Белене (лагер)|лагерът Белене]]“ е закрит, на 26 хиляди интернирани е разрешено да се върнат по домовете си.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 132 – 133}}</ref>
 
В самото начало на 1954 година Червенков, [[Райко Дамянов]] и Георги Чанков посещават Москва, където съветското ръководство ги подлага на остри критики. В края на януари длъжността генерален секретар на ЦК на БКП е закрита, на 4 март 1954 г. първи секретар става [[Тодор Живков]], който се самопредлага за длъжността временно до конгреса, а съвместяването на постове в Секретариата и правителството е премахнато. Въпреки че формално губи позиции в партийната йерархия, Червенков остава министър-председател, а като член на Политбюро на практика успешно се налага в неговата дейност, запазвайки ключовата си позиция в ръководството на БКП.{{hrf|Огнянов|2008|74 – 75}}