Славянско въстание (983): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
м Bot: Automated text replacement (-съдаден +създаден)
Ред 20:
'''Славянското въстание''' или '''''Лютическо въстание''''' от [[983]] г. е [[въстание]] на [[славяни|славянските]] [[венди|вендски]] племена [[лютичи]] и [[ободрити]], живеещи източно от [[Елба|река Лаба]]. То е израз на тяхното противопоставяне спрямо [[християнизация]]та и включването им в [[Кралство Германия]] под короната на [[Император на Свещената Римска империя|Императора на Свещената Римска империя]].
== Предпоставки ==
След експанзията на [[Хайнрих I Птицелов]] и сина му [[Ото I]], приключили с [[Битка при Рехница|победата над вендите при Рехница]], на изток от германските земи е съдаденосъздадено владението [[Саксонска източна марка]] под [[феодал]]ното управление на [[Геро I (Саксонска източна марка)|Геро Железни]]. След смъртта на последния през 965 това владение се разпада на по-малки части. За да подобри контрола над тези населявани предимно от славяни земи, Ото I основава [[епископ]]иите [[Бранденбургско епископство|Бранденбург]], [[Магдебургско архиепископство|Магдебург]] и [[Княжество-епископство Хафелберг|Хафелберг]], от които да се проведе активна мисионерска кампания по разпространение на християнството сред полабските славяни.
 
След смъртта на ''"Апостола на славяните"'' [[архиепископ]] [[Адалберт Магдебургски]] той е наследен от [[Гизелхер фон Магдебург|Гизелхер]]. Последният има императорската подкепа, но не и одобрението на собствената си енория, като [[лютичи]]те дори опитват да го убият. [[Ото II]] е на военна кампания в Италия, от която така и не се завръща, оставяйки малолетния си наследник [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] под опеката на [[консорт]]ите си [[Теофано Склирина]] и [[Аделхайд Бургундска]]. Този политически смут изглежда удобен за славянските князе и вождове и през лятото на 983 г. те въстават в [[Ретра]].