Разлика между версии на „Словенски език“

19 байта изтрити ,  преди 1 година
м
Bot: Automated text replacement (- пък + , -ноща +нощта)
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos; козметични промени)
м (Bot: Automated text replacement (- пък + , -ноща +нощта))
 
=== Пети период ===
През периода [[17 век|17]]-[[20 век]] словенският език се развива вече до степента, позната по днешните живи диалекти. През този период се появяват много нови диалекти и говори. За тяхното формиране способстват промените във всички сфери на езика: фонетика, акцентология, морфология, синтаксис и лексикология. Тяхното развитие може би ускоряват най-вече бързото развитие, отслабването, редукцията и изгубването на кратките гласни, които пък се променят в много различни насоки, като темпът и обхватът на тези промени е много различен в различните области. Точно това и увеличава разликите между диалектите (и говорите) още повече. Вероятно през този период възникват т. нар. ''„акане“'', ''„укане“'' и ''„икане“'', преходът на кратките ''i'' и ''u'' в ''ə'' и още много други явления в системата на словенските кратки гласни. Разбира се, в развоя си не изостава и системата на дългите вокали. Появяват се нови дифтонги, например вместо някогашните носовки: ''ę'' > ''ie''/''eĭ'', ''ą'' > ''uo''/''oŭ'', както и за удължените старо- и новоакутни вокали.
 
Също така, вокали, върху които ударението преминава още през предишни периоди, и които в праславянски са в предударена позиция, многократно се развиват в дифтонги: ''e'' > ''ĭe'', ''o'' > ''ŭo'' и т.н. В някои райони такива дифтонги евентуално се диференцират: ''ĭe'' > ''ĭa'', ''ŭo'' > ''ŭa'', или пък отново се монофтонгизират: ''ŭo'' > ''o''. Нещо подобно се случва и с ''oŭ'' < ''oł'', който някъде се запазва, другаде се диференцира в ''aŭ'', а на много места се монофтонгизира или в ''o'' или в ''u''.
 
През този период настъпват големи промени и в консонантната система. От 17 век са: т. нар. „шуапане“ (''ła'' > ''ŭa''), диалектната палатализация на веларите, много разпространено явление в словенски и същевременно дълготраен процес, чийто развойни фази са запазени в днешните словенски диалекти.
През втората половина на 18 век се заражда тенденция към ново единство и към очистване на книжовния език, за което спомага обръщането към традициите на 16 век. В областта на вокализма все повече надделяват горенските диалектни черти. Най-големи заслуги за постигането на общонароден славянски характер на езика имат [[Валентин Водник]], [[Йожеф Шкринар]] и [[Антон Томаж Линхарт]], а на графиката и правописа – [[Юрий Япель]] и Гутсман. В това отношение изиграва значителна роля и създаването на периодичен печат с издаването на ''Люблянске новице'' от Валентин Водник. Поставя се началотона някои литературни жанрове като драма (А. Линхарт) и поезия (В. Водник, кръжокът на М. Похлин). На границата между 18 и 19 век книнжовният език в централните области вече е установен в морфологично, лексикално и графично отношение. Той бива кодифициран от граматиките на [[Йерней Копитар|Бартоломей (Йерней) Копитар]] ([[1808]]) и на В. Водник (1812). Очистването му от чуждоезични елементи в синтаксиса и лексиката се издига на нова степен от реформатора на словенската проза [[Матеуж Равникар]] през второто десетилетие на 19 век. Този език бива приет и в Приморието.
 
Развитието към единство обаче не е праволинейно. ИзточнощаерскиятИзточнощтаерският тип книжовен език намира теоретичен израз в граматиката на [[Петер Дайнко]]. [[Станко Враз]] пък се бори за възприемане на щаерско-корошки черти в централния книжовен език, а по-късно – за заместване на книжовния словенски език с илирийски ([[хърватски език|хърватски]]). Граматиката и азбуката на [[Петер Метелко]] предизвикват разцепление между книжовниците. През 30-те години на 19 век се води истинска борба около графичната система и [[илирийско движение|илиризма]], който претърпява неуспех. Въпреки това, към средата на века бива възприета илирийската графична система, т. нар. „гайчица“ (съвременната словенска азбука). Някои писатели продължават опитите си да сближат книжовния език с хърватския. От друга страна, редица книжовници успяват да наложат замяна на някои традиционнни форми с по-архаични, които сближават словенския език с другите славянски езици: ''de'' с ''da''; ''per'' с ''pri''; ''lepe mesta'' с ''lepa mesta''; ''lepiga'', ''lepimu'', ''lepim'' с ''lepega'', ''lepemu'', ''lepem''; ''bratam'', ''bratama'' с ''bratom'', ''bratoma'' и т.н.
 
Особено големи заслуги за правилното развитие, очистване и обогатяване на словенския книжовен език, както и в борбата против прекомерните усилия за славянизиране имат [[Фран Левстик]], [[Йосип Стритар]], [[Франц Миклошич]], [[Станислав Шкрабец]], а също и [[Янез Блайвайс]] с редактираното от него списание ''„Novice“'' (новини). Словенският книжовен език достига значително единство в края на 70-те години на 19 век. Правоговорът му става обект на специална студия на С. Шкрабец ([[1870]]). Неговите възгледи се реализират в капиталния Словенско-немски речник ([[1883]]–[[1895]]) на [[Макс Плетершник]] и в граматиките на [[Антон Брезник]]. През втората половина на 19 век словенският постепенно се издига на висотата на всички функции, които трябва да изпълнява един на пълно развит книжовен език.