София: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Местоположение: Добавени препратки Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android |
м Bot: Automated text replacement (- пък + ); козметични промени |
||
Ред 119:
Исторически сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни народи от групата на [[траки]]те. Областта на север от планината Скомброс ([[Витоша]]) се населява от племената [[тилатеи]], посочени през V век пр.н.е. от [[Тукидид]] и [[трери]], посочени от [[Страбон]] през I век пр.н.е. Територията, която заемат тилатеите и трерите, се ситуира между днешните София, [[Перник]], [[Босилеград]] и [[Пирот]], като изрично се споменава река ''Оксиос ([[Искър]]).''
През III век [[Дион Касий]] (Dio Cassius Cocceianus – лат. ез.) нарича част от римските противници от I век пр. Хр. (времето на посоченото от него първо завладяване на днешните български земи) [[серди]], като ги причислява към голямата общност на траките. За мнозина от съвременните учени сердите са несъмнена част от едно келтско население<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN
[[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]]
Ред 638:
=== Паметници ===
[[Файл:Mausoleo de Alejandro I de Batenberg - 4.jpg|ляво|мини|Мавзолеят на княз [[Александър Батенберг]]]]
В София се намират редица [[паметник|паметници]] от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са разрушени – такъв е случаят с паметника на [[Ленин]] и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолея на Георги Димитров]], на чието място за известно време се оформя паркинг. Паметникът
Други, като [[Мавзолей на Александър Батенберг|мавзолея]] на първия български княз [[Александър I Батенберг]], са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора дори не знаят за неговото съществуване по това време.
Ред 646:
Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е [[Паметник на Васил Левски|паметникът на Васил Левски]], който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от [[бронз]], с [[барелеф]] на главата на Левски. Открит е на [[22 октомври]] [[1895]] г., но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 г. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. [[Константин Величков]] в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“.<ref>Константин Величков, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1143&Level=2 „Паметникът на Левски в София“], Словото.</ref> Първоначалните проекти предвиждат голям [[кръст]], но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова [[статуя]] в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника.
[[Паметник на Съветската армия|Паметникът на Съветската армия]] се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към съветските войски за победата над нацизма и фашизма. Самият Съветски съюз
[[Руски паметник]] е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до [[Петте кьошета]], [[Македония (площад в София)|площад „Македония“]] и най-големият в България [[МБАЛСМ „Пирогов“|център по спешна медицина „Пирогов“]].
|