София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bsivanov (беседа | приноси)
→‎Местоположение: Добавени препратки
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
м Bot: Automated text replacement (- пък + ); козметични промени
Ред 119:
Исторически сведения за района на днешна София се появяват в [[Древна Гърция|древногръцки]] писмени източници в средата на V век пр. Хр., като по това време тази част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] е населена с различни народи от групата на [[траки]]те. Областта на север от планината Скомброс ([[Витоша]]) се населява от племената [[тилатеи]], посочени през V век пр.н.е. от [[Тукидид]] и [[трери]], посочени от [[Страбон]] през I век пр.н.е. Територията, която заемат тилатеите и трерите, се ситуира между днешните София, [[Перник]], [[Босилеград]] и [[Пирот]], като изрично се споменава река ''Оксиос ([[Искър]]).''
 
През III век [[Дион Касий]] (Dio Cassius Cocceianus – лат. ез.) нарича част от римските противници от I век пр. Хр. (времето на посоченото от него първо завладяване на днешните български земи) [[серди]], като ги причислява към голямата общност на траките. За мнозина от съвременните учени сердите са несъмнена част от едно келтско население<ref name=":1">Михайлов, Георги, „Траките“, София, 1979, стр. 71: „Археологическите находки несъмнено доказват, че сердите са келтски народ. Изказваната по-рано хипотеза за предполагаемия им тракийски произход не почива на никакви факти и не издържа научна критика“</ref><ref name=":2">Попов, Димитър, Древна Тракия, стр. 44: „Данните от археологията и ономастиката подчертават принадлежността на сердите към келтското семейство“</ref><ref>''The Cambridge Ancient History'', Volume 3, Part 2: The Assyrian and Babylonian Empires and Other States of the Near East, from the Eighth to the Sixth Centuries BC by John Boardman, I. E. S. Edwards, E. Sollberger, and N. G. L. Hammond, ISBN 05212271780-521-22717-8, 1992, page 600: „In the place of the vanished Treres and Tilataei we find the Serdi for whom there is no evidence before the first century BC. It has for long being supposed on convincing linguistic and archeological grounds that this tribe was of Celtic origin.“</ref> с корени преди III век пр. Хр. От каменни надписи, отнасящи се за селището при минералния извор, е известно името ''Сардики или Са/ердонполис''. Това име обикновено се превежда разказвателно – Град на сардите/сердите{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}. Друг прочит е Сардиград, Сардонград, съответно – Сердиград, Сердонград. Обръща се внимание на близките топоними като [[Сардиния|Сард-еня/иния]], [[Сарди]], [[Сяр|Сяр (Сѣръ)]] и пр. (съгл. проф. д-р [[Димитрина Митова-Джонова|Димитрина Митова Джонова]]<ref>Мегалитен храм кладенец при с. Гърло, Пернишки окръг. Национален институт за паметниците на културата, София, 1984.</ref><ref>Митова-Джонова, Проф. д.и.н. Димитрина. Протосардинска култура Нураги. Произход и същност – УИздателство „Климент Охридски“, София, 1993.</ref>, Ст.н.с.Iст. д-р арх. Христо Генчев<ref name=":4" />, Доц.д-р [[Веселина Вачкова]]<ref name=":6" /> и др.). С изключение на силна териториална и градоустройствена информация почти няма исторически данни за града през периода на предсердикийското селище (раб. име – Протосердика<ref name=":4" />). Може да се допусне, че през IV век пр.н.е., при [[Филип II (Македония)|Филип II]], земите на тилатеите и трерите са завладени от [[Древна Македония]], като остават част от същинска Македония и след разпадането на империята на [[Александър Македонски]].{{hrf|Станчева|2010|28, 31}} С упадъка на царството през III век пр.н.е. то губи владенията си във вътрешността на Балканския полуостров и по време на завладяването му от римляните в средата на I век пр.н.е. Софийската котловина вече не е част от него.{{hrf|Станчева|2010|28, 31}}
 
[[Файл:Festung Serdica Sofia 20090405 006.JPG|мини|Останки от крепостта Сердика]]
Ред 638:
=== Паметници ===
[[Файл:Mausoleo de Alejandro I de Batenberg - 4.jpg|ляво|мини|Мавзолеят на княз [[Александър Батенберг]]]]
В София се намират редица [[паметник|паметници]] от различни епохи. Някои от тях, построени по време на комунистическата власт, са разрушени – такъв е случаят с паметника на [[Ленин]] и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолея на Георги Димитров]], на чието място за известно време се оформя паркинг. Паметникът пък пред Националния дворец на културата се руши сам и с течение на времето от него остава само скелето.
 
Други, като [[Мавзолей на Александър Батенберг|мавзолея]] на първия български княз [[Александър I Батенберг]], са затворени за посетители от 1946 до 1991 г., през цялото време на тоталитарния режим, и много хора дори не знаят за неговото съществуване по това време.
Ред 646:
Друг исторически паметник, станал един от символите на града, е [[Паметник на Васил Левски|паметникът на Васил Левски]], който се намира в центъра на града, в район с натоварено движение. Той е изработен от [[бронз]], с [[барелеф]] на главата на Левски. Открит е на [[22 октомври]] [[1895]] г., но неговото планиране започва непосредствено след Освобождението, през 1878 г. Конструирането му продължава около 17 години поради липса на средства, занемаряване, нехайство и дори липса на интерес от страна на тогавашното правителство. Това предизвиква вълна на недоволство сред българските интелектуалци. [[Константин Величков]] в знак на протест написва стихотворението „Паметникът на Левски в София“.<ref>Константин Величков, [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=65&WorkID=1143&Level=2 „Паметникът на Левски в София“], Словото.</ref> Първоначалните проекти предвиждат голям [[кръст]], но тази идея бива отхвърлена поради несъвместимостта с вярата на Апостола в равенството, братството и други революционни идеи. Друг вариант предвижда бронзова [[статуя]] в цял ръст, която обаче също е отхвърлена поради значителното поскъпване на паметника.
 
[[Паметник на Съветската армия|Паметникът на Съветската армия]] се намира в Борисовата градина и успява да оцелее след свалянето на тоталитарния режим, но неговото съществуване е съпроводено с много противоречия. Той е издигнат през 1954 г. в знак на признателност към съветските войски за победата над нацизма и фашизма. Самият Съветски съюз пък е обявил (1944 г.) война на България. През 1993 г. Столичният общински съвет взима решение за събаряне на паметника. От [[Кремъл]] обаче и от руското посолство в България реагират много остро на една такава инициатива и паметникът остава. През 2009 г. е подета нова кампания за неговото събаряне или преместване на ново място, този път във връзка със строежа на метрото.<ref>[http://frognews.bg/news_14352/Sabariat_pametnika_na_Savetskata_armiia_v_Sofiia/ Събарят паметника на Съветската армия в София], frognews.bg, 11.08.2009 г.</ref>
 
[[Руски паметник]] е построен през 1882 г. със средства, събрани от руския народ. Той се намира в близост до [[Петте кьошета]], [[Македония (площад в София)|площад „Македония“]] и най-големият в България [[МБАЛСМ „Пирогов“|център по спешна медицина „Пирогов“]].