Софлу: Разлика между версии

През средните векове на това място е съществувало село Софис, което при падането под турска власт е изчезнало. Дьо ла Брокер в 1433 г. е минал през мястото му и не го споменава. Доста по-късно се появява Софлу, като българско селище, заселен от околните български села Голям и Малък Дервент, Каяджик, Башклисе, Янорен. До 1878 г. цариградкият френски вестник "Куриере Д'Ориан" дава статистика, според която в Софлу българите са 1600 души, а гърците 3000 души, но и тогава на "гърците" носията им е била българска, а езикът им бил смесица от български и гръцки думи. Видният "гръцки род" Калпакли бил от Копривщица, а друг виден род Българгьолю от Пазарджик.

 

 

Софлу е известен от векове със своята [[коприна]], прочутото си [[вино]], [[ципуро]]то (силна ракия) и гозбите от кайма и месо. ''Софлу'' се споменава за пръв път в съчиненията на турския пътешественик [[Евлия Челеби]] около [[1667]] г. с името ´Софулу´. През този период то е голямо село освободено от данъци. Турското име на селището ´Софулу´, вероятно идва от един стар мюсюлмански манастир в региона. Но има и друга версия приписваща произхода на името на византийски земевладелец, наричан Суфлис. В началото на [[19]] век Софлу е административен център на богата провинция с почти 60 000 жители, простираща се от двете страни по долината на река [[Марица]]. Поради значителното увеличение на населението и поради липсата на градове Софлу се издига като важен търговски център на обширен регион. През [[1858]] г. селището има взаимно гръцко училище и община от около 6500 членове, които издържат училището. Между [[1870]] г. и [[1880]] г., Софлу се развива значително. Изградена е железопътна линия и гара ([[1872]]), което подпомага стопанското развитие. В същото време се откриват начини за борба с болестите по копринените буби, благодарение на [[Луи Пастьор]], това допринася изключително много за развитието на [[копринарство]]то. През [[1877]] г., населението на Софлу се изчислява на около 4680 жители. През [[1900]], населението нараства на 10 000, а през [[1908]] г. на 12 000-13 000 жители. Наред с важното си търговско значение Софлу се издига и като важен занаятчийски център. Прочути били софлийските майстори колари, които снабдявали целия тракийски регион с изключително устойчиви каруци. Вторият по-важност отрасъл за Софлу след копринарството през 19 век е [[винарството]]. Доказателство за това е, че през 19 век производството на вино в Софлу достига почти 2 000 000 [[литър|литра]]. В определен момент развитието на двата най-важни за града производства, започва да се затруднява взаимно, поради недостатъчните площи за черничеви градини, с които се изхранвали копринените буби и лозя, от които се правели вината. Превес пред двата занаята взима копринарството. Но то, въпреки своята популярност на можело да бъде единствена професия. Самият занаят се смята за странична и сезонна работа. Проникнал във всеки дом в Софлу и през месеците май и юни той ангажира земеделци, търговци и занаятчии осигурявайки им задоволителен доход.