Разлика между версии на „Социалистическа федеративна република Югославия“

м
Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, - пък + )
м (overlinking)
м (Bot: Automated text replacement (-((?:1\d|[2-9]0)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, - пък + ))
 
Демократическа федеративна Югославия е основана на второто заседание на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия|АВНОЮ]] в гр. [[Яйце (град)|Яйце]], проведено от 29 ноември до 4 декември 1943 г. Междувременно преговорите с Кралското правителство в изгнание продължават. На 29 ноември 1945 г. Федеративна Народна Република Югославия е конституирана като комунистическа страна. Първият председател на републиката е [[Иван Рибар]], а премиер е [[Йосип Броз Тито]]. През 1953 година Тито става президент, а през 1963 година е провъзгласен за доживотен президент.
 
В началото на съществуването си Социалистическа Югославия е с просъветска ориентация, дори между лидера и Тито и съветския ръководител Сталин е договорено да се създаде голяма южно славянска федерация която да включва и съседни не влизащи в територията на Югославия държави като България. Но след резолюцията на Коминформбюро от 1948 г. Югославия поема по свой социалистически път на развитие и не поема курса на зависимост от [[Съветски съюз|Съветския съюз]] макар и да не прекратява окончателно отношенията си с него. Тя отказва да се присъедини за член на [[Варшавски договор|Варшавския договор]], но получава съветско въоръжение и лиценз за производство на съветско оръжие за своята армия за разлика от останалите страни от [[Източна Европа]], явяващи се преки членове на Варшавския договор (Албания също го напуска 1968 г.), нито пък е била част от [[НАТО]], но става член на създадения 1949 г. Съвет за икономическа взаимопомощ през 1963 г. което и доставя основните суривини от стратегическа необходимост. Това я прави специфична в отношението с другите страни. Югославия е съосновател и влиятелен член на [[Движение на необвързаните държави|Движението на необвързаните страни]]. Според разсекретени съветски документи югославкската и по късно албанската позиция по въпроса собствен модел на социализъм е договорено тайно със СССР за да се намали напрежението в Европа, тъй като редица западни страни главно Великобритания имат силно несъгласие с това да има в Европа просъветски социалистически страни с излаз на топло море, а Югославия и Албания са единствените такива с излаз на Адриатическо море. След излизането им от просъветския лагер и запада прави стъпка в такава посока като Франция през 1966 г. излиза от Военния комитет на НАТО като с това реално тя вече не е негов член и води полунезависима политика по отношение на западноевропейската концепция за световния ред. Поради гъвкавия баланс между Изтока и Запада тя е имала влияние и висок имидж в почти целия свят.
 
=== Разпадането на СФРЮ ===
 
==== Изчезването на СКЮ и ескалиране на национализма ====
Разпадането на СФРЮ е предхождано от изчезването на [[Югославска комунистическа партия|Съюза на комунистите в Югославия]] (СКЮ) от политическата сцена. Словенските и хърватските представители напускат заседанието на 14-тияия извънреден конгрес на СКЮ. Тогава изчезва една от най-значимите организации в [[Югославия]]. През пролетта на 1990 г. в проведените избори в Словения и Хърватия побеждават антикомунистически сили. Националистическата ХДЗ (Хърватска демократическа общност), с водач [[Франьо Туджман]], получава мнозинство в хърватския парламент и така идва на власт.
 
Хърватските власти започват чистка на сърбите от държавните органи. Сърбия осъжда тези събития. Тогава настъпва сериозна национална криза в СФРЮ. През септември 1990 година е приета и новата Конституция на Сърбия, която премахва от названието на държавата представката „социалистическа“.