Спа (физиотерапия): Разлика между версии

Терминът спа произхожда от името на белгийския [[град]] [[Спа]], познато още от римско време, когато мястото се наричало ''Aquae Spadanae''<ref>Journal of the History of Medicine and Allied Sciences, George Rosen, Yale University Dept. of the History of Science and Medicine, Project Muse, H. Schuman, 1954</ref>.

 

 

През 16 в. в [[Англия]] старите [[Древен Рим|римски]] идеи за лечебно къпане били възродени в градове като [[Бат]]. А през 1596 г. Уилям Слингсби открил извор с вода богата на желязо в [[Йоркшър]]. Той построил и оградил кладенец, който бил известен като Харогейт, който станал първия курорт в Англия за питейна лечебна вода. След това през 1596 г. д-р Тимъти Брайт след като открил втори кладенец, кръстил курорта ''Английския Спа'' от където и започнала употребата на думата ''спа'' като общо описание.

През 18 в. възраждането на медицинските приложения на изворната вода били насърчени от лекарските светила из цяла Европа. Това възраждане променило начина на правенето на спа процедурите. Така например в Карлсбад приетия метод за пиене на минерална вода изисквал изпращане на големи барели до отделните курорти, където пациентите пиели от лекаря дози, предписани в уединението на своите стаи. Д-р Дейвид Бийчър през 1777 г. препоръчал на своите пациенти да отиват до първоизточник на водата и че всеки пациент трябва предварително първо да се направи някои предписани упражнения. Тази иновация увеличава получените медицинските ползи и постепенно физическата активност става част от европейския режим на къпане. През 1979 г. в Англия д-р Джеймс Кюри публикува ''Ефектите на топлата и студена вода като лек против треска и други болести''. Показана от М. Д. Еди заедно с многобройни местни брошури за състава на водата в спа курортите, стимулирало допълнителен интерес към леченията с вода и застъпило твърдението за външната и вътрешна употреба на водата като част от лечебния процес<ref name="Paige"/>.

 

[[Файл:Széchenyi Gyógyfürdő thermal spa in Budapest 008.JPG|мини|дясно|Старинен термален спа в [[Будапеща]], Унгария]]

През 19 в. къпането станало по-обичайна практика, тъй като лекарите разбрали някои от ползите, които чистотата предоставяла. Епидемията от [[холера]] в [[Ливърпул]] през 1842 г. се превърнала в санитарен ренесанс, улеснена да бъде премахната от застъпената хидропатия и санитарните движения и от осъществяването от серия от устави, познати още като "Баните и пералните деяния от 1846 г. до 1896 г.<ref>Metcalfe, Richard (1877). [http://www.archive.org/details/sanitassanitatu00metcgoog Sanitus Sanitum et omnia Sanitus. Vol.1]. London: The Co-operative Printing Co. Посетен на 4 ноември 2009. Full text at Internet Archive (archive.org).</ref><ref>[http://www.london-gazette.co.uk/issues/1846-01-01;1900-12-31/exact=Baths+and+Wash-houses+Act/start=1 "London Gazette listings for 'Baths and Wash-houses Act'"]. London Gazette. Посетен на 5 ноември 2009.</ref><ref>[http://www.parliament.uk/about/living-heritage/transformingsociety/towncountry/towns/tyne-and-wear-case-study/about-the-group/baths-and-washhouses/baths-and-washhouses-act/ 'Baths and Wash-houses Act'].</ref> Резултатът бил увеличаване броя на съоръженията за къпане и пране на дрехи и увеличаване броя на хората, които участвали в тези дейности.

Също така през 1842 г. една къща в [[Синсинати]], щата Охайо получила първата закрита ваната в Съединените щати. Къпането обаче все още не било универсален обичай. Само една година по-късно през 1843 г. къпането в периода между 1 ноември и 15 март било забранено във [[Филаделфия]], Пенсилвания като здравословна мярка и през 1845 г. къпането било забранено и в [[Бостън]], Масачузетс, освен ако не е под прякото нареждане на лекар. Ситуацията обаче се подобрила и от 1867 г. повечето къщи във Филаделфия имали вани и вътрешен водопровод. В Англия душовете с топла вода били инсталирани в казармите и училищата през 80-те години на 19 век. Табутата срещу къпането изчезнали с напредъка на медицината, а световната медицинска общност дори популяризирала ползите от къпането. В допълнение [[Викторианска епоха|викторианския]] вкус към екзотиката прибягнал да търси лечебните сили на термалната вода<ref name="Paige"/>.

 

 

До средата на 19 век ситуацията била променена драстично. Посетителите на европейските спа-курорти наблегнали основно на къпането като пиенето допълвало процеса на лечение. Освен това фонтаните, павилионите и питейните зали, съразмерни с римските бани били отново съживени. Снимките на спа комплекси от 19 век, направени през 1930 г. подробно представят ранната архитектура на спа-помещенията: тежки мозаечни подове, мраморни стени, класически статуи, засводени отвори, куполовидни тавани, сегментни арки, триъгълни фронтони, [[Коринтски стил|коринтски]] колони, както и всички други украшения от Неокласическото възраждане. Сградите обикновено били разделени по функция – питейни зали, баня, инхалаториум (място за вдишване на термалните изпарения) и ''Kurhaus'' или ''Conversationhaus'', което било помещение в което била провеждана социалната дейност. По онова време Баден-Баден включил към услугите си и курсове по голф и тенис кортове: „превъзходни пътища за мотори и коли, заедно със старомоден алеи, където дивите елени са толкова често, колкото кравите за нас и въобще нямат страх“<ref name="Paige"/>

Колониалните лекари постепенно започнали да препоръчват като част от лечение горещите минерални извори за различни болести. Д-р [[Бенджамин Ръш]], американски патриот и лекар похвалил изворите на Бристол, Пенсилвания през 1773 г. През 1783 г. д-р Самюъл Тени както и през 1792 г. д-р Валентин Сийман изследвали водата на Балстон Спа в Ню Йорк и описали възможните медицински приложения на лечебните извори. Построени били хотели за настаняване на посетителите при различните извори. Предприемачите разработили балнолечебни институти, в които туристите можели да се настанят, хранят и пият. Така започнала курортната индустрия в Съединените щати<ref name="Paige"/>.

 

След американската революция спа индустрията продължава да печели популярност. Първата истински популярна спа дестинация станал Саратога Спрингс, която от 1815 г. разполагала вече с два големи, четири-етажни хотела в гръцки възрожденски стил. Тя бързо се разрастнала като през 1821 г. имала най-малко петстотин стаи за настаняване. Нейната относителната близост до град Ню Йорк и достъп ѝ до най-развитите параходни линии в страната означава, че от средата на 1820-те Саратога Спрингс спа станала най-популярната туристическа дестинация в страната, обслужваща едновременно елита и по-голямата част от средната класа<ref>Gassan, Birth of American Tourism, 2008</ref><ref>Chambers, Drinking the Waters, Smithsonian Institution Press, 2002</ref>. Въпреки че през 1810 г. спа дейността е била в центъра на Саратога Спринс, а през 1820 г. в курорта имало хотели с големи бални зали, оперни къщи, магазини и клубове. Хотел Юнион (първият построен през 1803 г., но непрекъснато разширяващ се през следващите десетилетия) е имал своя собствена алея, а от 1820 г. вече е имал собствен фонтан и официално озеленяване, но само с две малки бани. Тъй като курортът се развивал като туристическа дестинация минерални бани станали помощни структури и не били вече част от централните функции на курорта, въпреки че пиенето на минерална вода било най-малко следвано като дейност проформа от повечето присъстващи, въпреки нощните вечери, които били богати и дълги. Въпреки че Саратога и други минерални спа-извори в Ню Йорк съсредоточили развитието си около здравословните минерални води, техният истински номер бил смесица от сложния социален живот и културно каше. Въпреки това по-широката публика, която се събирала в края на 20-те години на 19 в. отнела част от очарованието на курорта, а в ср. на 30-те като успешен опит за съживяване курорта концентрирал вниманието си върху конните надбягвания<ref name="Paige"/>.