Разлика между версии на „Старогръцка трагедия“

м
Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|има|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души, - пък + )
м (Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos)
м (Bot: Automated text replacement (-(([0-9])|она|вама|има|мата|те|ляда|дата|дите|оните|рда|рдите|тина|тината|лко|овече|алко|овечето|лкото|тици|тиците|тки|тките) човека +\1 души, - пък + ))
== Произход и развитие ==
=== Празници и състезания ===
Старогръцката култура, наричана още и „култура на празника“, е известна със своите празници, провеждани с цел преобразяване на действителността и откъсване от делника, и доближаване до отвъдния (нематериален) свят. Старогръцките празници се разделят на два основни типа: немистериални и мистериални. Двата типа празници почти винаги се застъпват и е възможно в единия да се открият характеристики на другия, или пък напълно да се преобразуват от един в друг.
 
==== Немистериални празници ====
Състезанието „Агон“ протичало с представяне на театрални постановки. Самото състезание било предшествано от т.нар. „проагон“ – предварително състезание, което започвало с тържествено жертвоприношение в чест на Дионис. В това предварително състезание зрителите научавали имената на участващите в състезанието и произведенията, които те ще представят.
 
Състезанието ставало между трима хореги, трима първи [[актьор]]и и трима [[поет]]и, представящи своя трилогия и сатирска драма. Специално жури от около 10 човекадуши, които се избирали предварително между гражданите, оценявало участниците и избирало победител чрез гласуване. Всички участници получавали награда според това как е оценено тяхното произведение, като първата награда означавала победа, а третата – провал. Накрая на мраморна плоча се изписвало името на автора, заглавието на пиесата, която е представил, имената на хорега и актьора и наградата, която са получили. Тези плочи се наричали „дидаскалии“.
 
Представленията се играели под открито небе на голяма площ, във връзка с идеята за досег с божественото.