Скаутско движение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 15x нов ред, 10x тире, 6x кавички, 2x тире-числа, 14 интервала (ползвайки Advisor)
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, - по рано + по-рано, -в следствие +вследствие, -((?:\b2|[02-9]2)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?в?а?(ма|мата)\b +\1-\2)
Ред 99:
Следващите няколко години са годините на възход на скаутството в България и на изграждане на неговия авторитет като младежко движение. Към края на 1926 г. се провежда Третият конгрес на ОБМР, като се отделя особено внимание върху необходимостта от подбора и подтотовката на водачите.
 
Стремежът за ежедневното добро дело се е поддържал във всички отряди: участието на софийските скаути при провеждането на Ботевите тържества по случай неговата 50 годишния му юбилей; участие на цялата организацията в събирането на средства около Деня на детето за бедни и сираци; подпомагането на 1660 бежанци от бургаските скаути. Веднага след атентата в църквата 'Св.Неделя" пристигат 2ма2-ма водачи с девет скаута и 5 скаутки, които вадят до късно през нощта заровени под развалините. Най-голямата проява на българските скаути през двайсетте години е решителното им участие в помощ на бедстващите, в следствиевследствие на земетресението в Чирпан през 1928 г. След първия трус от Стара Загора за Чирпан заминават два патрула, които изваждат 20 ранени и ги откарват с болницата в Стара Загора; След труса в Пловдив, разузнавачите организират и напълно екипират 4 кухни, по една от София и от Перник, две от Пловдив. В състава им влизат 13 водачи, 56 скаута. За времето от 25 април до 14 май скаутите раздават 60129 обяда и 92421 вечери, на обща стойност 163072 лева. Отрядите са събрали над 30 000 лева в помощ на пострадалите.<ref>{{Cite journal|last=ОБМР|first=ОБМР|date=1930|title=Разузнавачески животь|url=|journal=сп. Разузнавач|volume=|pages=32|via=}}</ref> Няколко десетки отряда от Стара Загора, Пловдив, София, Перник и др. се грижат за пострадалото население, като изграждат шест палаткови лагери и две полеви кухни. В продължение на два месеца те се грижат за ранените, участват във възстановяването на селищата и т.н. Дори английският вестник „Таймс“ пише за доказана ефективност и благородство на българските скаути.
 
6 януари 1929 г. се провежда Четвъртият конгрес на който се докладвани три реферата по актуални проблеми на Организацията.
Ред 130:
Същата година се утвърждава наредба-закон който допълва и изменя закона за физическото възпитание на младежта от 1931 г. Наредбата-закон решително ориентира към цялостното възпитание на младите – телесно, нравствено, гражданско и предказармено. В закона са изброени 15 съюза, в това число и организацията на младите разузнавачи и посочена тяхната компетенция. Наредбата задължава всяка организация да дава гражданско възпитание на своите членове.
 
На 23 февруари 1932 г. се приема правилник за нова униформа на ОБМР. Широкополата шапка „Стетсон“ е заменена с платнена „крумовка“ носена и от армията. Успоредно с това, всъщност още година по -рано, вълчетата на ОБМР почват да се наричат „лъвчета“, а другарите-разузнавачи (роверите) сега се наричат „бранници“.
 
През годината с нова сила се разгръща движение за изграждане на нова, държавна, организация на целокупната българска младеж. В пресата се провежда анкета по проблема за държавната организация на младежта. Изразява се мнението, тя да бъде самобитна българска, но и да ползва опита на (силно военизираните) организации „Балила“ (Италия), „Хитлерова младеж“ (Германия) и „Левенте“ (Унгария), като да доминира телесното и държавно-гражданското възпитание. Мнението на Ерусолим Василев – о.з.полковник, началник отделение „Телесно и държавно-гражданско възпитание“ към Министерство на Просвещението е, в основата ѝ да залегне разузнаваческата възпитателна система, защото тя е най-приложима за нашите условия, застъпва развитието на най-добрите човешки качества и развива душевните заложби. На същото мнение е и Светослав Акрабов, старши разузнавач на ОБМР, който добавя, че тази система допринася за хармоничното развитие на младежите и предлага членуването да не бъде задължително, а младежите да бъдат привличани с някакви облаги.
Ред 151:
При една от поредните си идвания в страната на представителя на Европейския скаутски офис Жан-Пиер Избенджиян той предлага да бъде подпомогнат Мирослав Димитров при изграждането на неговата Организация на скаутското движение в България (ОСДБ), по-късно преименувана на Национална организация на скаутите в България). Първоначално НОСБ се развива успешно, провежда няколко класически обучители лагери за водачи и Четвъртото поред за страната ни Национално джамборе край Казанлък – 1996, има свои местни организации в София, Казанлък, Плевен, Варна, Сливен, Ямбол, Русе и няколко по-малки града. С течение на времето ръководството възможността да развива движението, членският състав постепенно оредява. По-голямата част от скаутските ѝ отряди и водачи учредяват през март 2000 г. Национална скаутска организация на България „Св. Георги“, която работи и до днес в София, Пловдив, Самоков, Пазарджик.
 
НСОБ „Свети Георги“ организира някои от най-големите скаутски събития и лагери в началото на 21 век. През 2000 г. организира 5-тоо национално джамборе в местността „Шумнатица“ край Боровец, в което участват над 350 скаути от България и чужбина. През 2001 г. НСОБ „Свети Георги“ става първата неправителствена организация, която участва в прегледа на строевата подготовка и маршовата песен на Българската армия по случай нейния празник 6 май. <ref>{{Cite journal|last=НСОБ|first=НСОБ|date=2001 г.|title=НАД 200 СКАУТИ СЕ СЪБРАХА В СОФИЯ ПО СЛУЧАЙ 6 МАЙ|url=|journal=бюлетин „Новинарник“|volume=|pages=4|via=}}</ref>През ноември 2001 г. НСОБ „Свети Георги“ в желанието си да насочи вниманието на обществото към проблемите на децата и младежите в България, инициира създаването на Национален обществен комитет „Децата на България“ с почетен председател проф. Огнян Герджиков – председател на Народното събрание на България, а членове на комитета стават над 60 български политици и общественици. НСОБ „Свети Георги“ си партнира и има редица съвместни дейности с Федерация на европейските скаути – сдружение на европейски скаутски организации. На 18 ноември 2002 г. в Париж, НСОБ „Свети Георги“ е приета за член на Федерацията на европейските скаути.
 
Националната организация на скаутите в България / НОСБ/ след така нареченото оредяване и отцепване на отряди и водачи, които са учредили НСОБ „Св. Георги“, въпреки трудностите продължават напред с Мирослав Димитров. Той продължава с останалите верни скаути. Мирослав Димитров отново, за пореден път от пепелта възражда НОСБ.От 2000 година до 2011 година неговата организация е провела множество лагери в страната, участвала е в международни младежки обмени по европейски програми, като два пъти НОСБ е била страна-домакин. След неговата смърт, организацията се поема от Росица Жекова. НОСБ е действаща скаутска организация на няколко локални места, която пази паметта и заветите на основателя си Мирослав Димитров. И продължава неговото дело!