Разлика между версии на „Старобългарски език“

м
Bot: Automated text replacement (- пък + , -((?:\b[34]|[02-9][34])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -((?:\b1|[02-9]1)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?в?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-в\2, -((?:\b2|[02-9]2)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?р?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-р\2); козметични промени
м (Bot: Automated text replacement (- пък + , -((?:\b[34]|[02-9][34])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -((?:\b1|[02-9]1)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?в?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-в\2, -((?:\b2|[02-9]2)(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?р?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-р\2); козметични промени)
== Старобългаристика ==
{{Основна|История на старобългарския език}}
От изследователите този език е наричан различно. [[Йерней Копитар]]<ref>{{Цитат книга|last=Kopitar|first=Jernej (Bartholomäus)|title=Grammatik der Slavischen Sprache in Krain, Kärnten und Steyermark|year=1808|month=|publisher=Korn|location=Laibach|isbn=|pages=}}</ref> и [[Франц Миклошич]] <ref>{{Цитат книга|last=Miklosich|first=Franz|title=Lexicon linguae Slovenicae veteris dialecti|year=1850|month=|publisher=apud Gulielmum Braumüller|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref> <ref>{{Цитат книга|last=Miklosich|first=Franz|title=Lexicon Palaeslovenico-Græco-Latinum emendatum auctum|year=1862-1865|month=|publisher=G. Braumüller|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref> го наричат ''„старословенски език“'', тъй като в първите писмени паметници те са търсели черти от славянския диалект в [[Панония]]. [[Александър Христофорович Востоков|А. Х. Востоков]] въвежда през 1820 г. термина ''„старославянски език“''<ref>''Востоков, Александр Х.'' Рассуждение о славянском языке, служащее введением к Грамматике сего языка, составляемой по древнейшим оного письменным памятникам. — 1820.[ръкопис; част от тази работа под названието „Рассуждение о славянском языке“ е публикувана в „Труды Общества по изучению русской словесности“, XVII, 1856; изцяло е издадена от [[Измаил Срезневски]] като „Рассуждение о славянском языке“ // Филологические наблюдения А.Х. Востокова. <abbr>Санкт-Петербург</abbr>, Типография Императорской академии наук, 1865.</ref>, който днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература. Аналогично са образувани наименованията фр. le vieux slave, лат. palaeoslavica. [[Йозеф Добровски]] в ''„Institutiones linguae slavici dialecti veteris“'' (''Студия върху стария диалект на славянския език'') ([[1822]]) открива в този език ''„старосръбско наречие“''<ref>{{Цитат книга|last=Dobrovský|first=Josef|title=Institutiones linguae slavicae dialecti veteris, quae quum apud Russos, Serbos aliosque ritus graeci, tum apud Dalmatas glagolitas ritus latini Slavos in libris sacris obtinet|url=https://archive.org/details/josephidobrowsk01dobrgoog/page/n3/mode/2up|year=1822|month=|publisher=Sumtibus et typis A. Schmid|location=Vindobonae|isbn=|pages=}}</ref>. Но още в средата на [[19 век]] [[Аугуст Шлайхер]], [[Мартин Хатала]]<ref>{{Цитат книга|last=Hattala|first=Martin|title=Grammatica linguæ slovenicæ collatæ cum proxime cognata bohemica|url=https://archive.org/details/grammaticalingua00hatt/mode/2up|year=1850|month=|publisher=typis Francisci Lorber|location=Schemnicii|isbn=|pages=}}</ref> и [[Леополд Гайтлер]]<ref>{{Цитат книга|last=Geitler|first=Leopold|title=Starobulharská fonologie se stálým zřetelem k jazyku litevskému|url=https://archive.org/details/starobulharskafo00geit/page/n4/mode/2up|year=1873|month=|publisher=Theodor Mourek|location=V Praze|isbn=|pages=}}</ref> виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на [[Български език|българския език]]. Те въвеждат наименованието ''„старобългарски език“'' (нем. ''Altbulgarisch''), възприет изцяло в България. В съвременното [[езикознание]] освен термина ''„старобългарски език“'' са разпространени и названията ''„старославянски език“'' и ''„староцърковнославянски език“''.
 
Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. ''„канон“,'' т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Но това е явно едностранчиво схващане на въпроса за същността и обхвата на първия писмено засвидетелстван славянски език. Дали този език може да бъде наричан Кирило-Методиев? От ръката на братята няма стигнали до нас произведения, а т.нар. ''„канон“'' откриваме в паметници, отстоящи най-малко 50 – 60 години от времето на първоучителите. А за това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно, езикът на [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както например, и на по-ранния, [[праславянски език]]. Това е достатъчно, за да не обозначаваме езика на първите славянски писмени паметници с термина ''„Кирило-Методиев език“''. Що се отнася и до термините ''„старославянски“'' и ''„старочерковнославянски“'', те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Направени са много изследвания и българската етническа основа на езика от дошлите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници откриваме в областта на [[фонетика]]та (в рефлексите на праславянските съчетания ''*tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj'' и в широкия гласеж на ''ятовата гласна''), в областта на [[Лексикология|лексиката]] (в заемките на някои гръцки думи от народния [[гръцки език]], с който само българските [[славяни]] са били в пряк контакт, а това са думи като сѫбота (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на [[синтаксис]]а:
# употреба на сравнителна форма {{кирилица|мьнии}} (по-малък) в значение на по-млад.
 
Освен това езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след 12 век, в световната славистика биват наричани, без уговорка, единодушно ''„среднобългарски“''. А щом бива признато съществуването на ''„среднобългарски“'' и ''„новобългарски език“'', то съвсем естествено и диалектически необходимо е да бъде признато, че тези два периода от развоя на българския език биват предхождани от един първи, поставил началото на писмения български език. А несъмнено, този първи период трябва да отговаря и на началото на славянската писменост. Следователно, езикът на първите славянски ръкописи би трябвало, и най-точно и научно обосновано е, да се нарича ''„старобългарски“'', а не ''„старославянски“'' или ''„старочерковнославянски“'', тъй като в тази епоха отделните славянски езици са имали вече обособен облик и терминът ''„старославянски“'' може да доведе до погрешни изводи, че този език е или изкуствен общославянски книжовен език, или че това е едва ли не праславянският език, засвидетелстван писмено, а терминът ''„старочерковнославянски“'' навежда на мисълта, че този език е служел само за черковни (религиозни) цели, а не за обществено-политически и културни нужди. Що се отнася пък до опонирането на термина ''„старобългарски език“'' с твърдението, че може да се стигне до смесване с езика на [[Хан Аспарух|Аспаруховите]] сънародници, то не може да бъде убедително, тъй като последният бива наричан в науката ''„прабългарски“'' (''протобългарски'', ''първобългарски'').
 
От всичко казано дотук можем да направим следните изводи:
=== Изграждане ===
Докато за историята на българския език и българските народни говори, за славянското и индоевропейското сравнително-историческо езикознание езикът на старобългарските паметници има значение като отражение на един народен език, говорен от древно славянско население през Средновековието, то за историята на книжовните езици, за историята на културата и литературата старобългарският език представлява голям интерес като език на една стара писменост. Старобългарският език, след старогръцкия и латинския, е третият език, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослужението, администрацията, на който е била създадена поезия, философска, научна и юридическа литература. Създаден на народна основа, старобългарският език като всеки книжовен език е трябвало да бъде обогатен и приспособен да изпълнява сложни функции. Нужни са били нови думи за абстрактни понятия, нужни са били и много нови религиозни, философски, научни, морално-етични, административни термини. Обогатяването на народния език е ставало главно по три начина<ref>{{Цитат книга|last=Велчева|first=Боряна|title=Старите български ръкописи и техният език|year=1983|month=|publisher=Народна просвета|location=София|isbn=|pages=39–40}}</ref>:
# ''Обогатяване с ново значение на съществуващи народни думи''. Така например думата просвѣщение първоначално е имала конкретното значение 'осветяване, просветване'. В старобългарските паметници откриваме само нейното абстрактно значение. В нов смисъл се употребяват многобройни подобни думи, най-често отглаголни съществителни: създание, прѣложение 'превод', знамение. В християнски смисъл се е променило значението на думи като небо, отьць, мѫченикъ, правьда, отъпоущение и др.
# ''Заемане на чужди думи''. Една голяма част от старобългарската книжнина представя преведена от гръцки църковна литература и произведения на византийските писатели. Това довежда до появата на редица гръцки думи или латински и еврейски думи, възприети чрез гръцкия език. Гръцки думи са: евангелие, ангелъ, дѣволъ, апостолъ, архиереи. От еврейски произход са думи като пасха, аллилоуꙗ, вельзѣволъ 'дявол'. От латински проникват думи като кинъсъ 'данък', коустодиꙗ 'стража', оплатъ 'просфора, обреден хляб'. Част от тези думи са заети по време на мисията на свв. Кирил и Методий сред западните славяни.
# ''Създаване на нови думи''. Чуждите думи са били избягвани чрез създаването на нови думи. Сред много от често употребяваните думи в нашето съвремие са и такива, които са възникнали в най-ранния период на формирането на старобългарския език. Това е например днешното ''благодаря'' (стб. благодарити), ''благодетел'', ''благодат'', ''светлозарен'', ''безсмъртие'', ''самовластен'', ''лицемер'', ''невъзможно'', ''неръкотворен'', ''милосърдие'', ''недоумение'' и много други. Голяма част от тях са превод от гръцки: старобългарската зълодѣи, например, е буквален превод на гр. κακαῦρνος, добротворити съответства на гр. ἀγαθοποεῖν, доброродьнъ – на гр. εὐγενής. Наред с гръцките думи граматикиꙗ, риторикиꙗ, философиꙗ, в съчинението „Сказание за букивте“ от Черноризец Храбър откриваме славянските ꙃвѣздочьтение 'астрономия, букв. броене на звездите', землемѣрие 'земемерство, геодезия', двогласнаꙗ 'двугласна, дифтонг'.
 
=== Морфология ===
* Налице е богата именна система (13 склонения; 7 падежа – именителен, родителен, винителен, дателен, творителен, местен, звателен; 3 числа: единствено, двойствено, множествено), която в повечето съвременни славянски езици е опростена. Типовете склонения обикновено се класифицират според индоевропейската и праславянска основа – основи на гласна (-o-, -a-, -ja-, -i-, -u-) и съгласна (-n-, -nt, -men, -s, -r, -ŭ).
* Лични местоимения има само за 1во1-во и 2ро2-ро лице. В ролята на местоимения за 3то3-то л. се използват показателните ''онъ, тъ'', от които произлизат днешните местоимения за 3то3-то л. ''той'' и ''он''. Ролята на притежателно местоимение за 3то3-то л. се изпълнява от възвратно местоимение ''свои''.
* Всяко прилагателно име притежава 2 форми: кратка и дълга или определена. Дългата форма се получава от кратката с добавяне на анафоричното местоимение -''и'' (''новъ > новъи''). Кратките форми се скланят като съществителните имена от съответните основи. Първоначално в дългата форма именната и местоименната част се скланят поотделно, но впоследствие се сливат и образуват нов тип склонение.
* Налице е богата глаголна система (4 спрежения на тематичните глаголи и друго за малкото на брой атематични глаголи, форми за двойствено число, 6 времена, 2 глаголни вида – свършен и несвършен).