Масивът Монблан се намира на върха на [[Дъга|дъгата]], която представляват Алпите. От тази част планината продължава на юг, към [[Средиземно море]], и на изток, към [[Виена|виенския басейн]]. Той придава на главното било двойна денивилация, тоест то се спуска и в двете посоки.<ref>Мартин Гловня, Екатерина Благоева, ''Физическа география на континентите'', София 1989, с. 141</ref> Започвайки от прохода Ла Сен, той завършва при друг проход -– Фере. Представлява [[вододел]] между [[Водосборен басейн|водосборните басейни]] на [[По]] и [[Рона]], а по-конкретно -– между [[Долина|долините]] на реките [[Арв]] (на запад, във Франция) и [[Дора Балтеа]] (на изток, в Италия). Той има собствена (относителна) височина средно 2000 м и поддържа средна надморска височина над 3000 м. Оформени са седем "снежни„снежни прохода"прохода“, които са проходими само за алпинисти със специална екипировка.<ref>John Ball, ''[https://archive.org/stream/westernalps00ball?ref=ol#page/328/mode/2up The Western Alps]'', London 1904, p. 328</ref> Целият район има [[глациогенен релеф]], тъй като през последната [[ледникова епоха]] e бил изцяло заледен. Долините са допълнително преудълбани и имат U-образна форма (т. нар. [[Трог (висяща долина)|трогови долини]]), върховете са изключително стръмни [[Карлинг (геоморфология)|карлинги]], увенчани със скалисти зъбери. Огромни циркуси остават между хребетите. Именно в този район започва да се развива науката за ледниците ([[глациология]]).
