Уикипедия

Съвместно командване на специалните операции: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[34]|[02-9][34])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-т\2, -((?:\b[78]|[02-9][78])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?м?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
Ред 1:
'''Съвместно командване на специалните операции''' (бивша 68 бригада специални сили) е съединение на Командването сили за специални операции (КССО) на Сухопътните войски на [[Българска армия|Българската армия]] до 2004 г. а след това самостоятелно поделение наследник на бившата [[Парашутна дружина]], която се отличава в [[Страцинско-Кумановска операция|боевете при Страцин и Стражин]] през [[Втора световна война|Втората световна война]]. Дружината е първото парашутно-десантно подразделение в [[България]] и предшественик на съвременните специални сили в България.
 
Към декември 2015 г. командир на 68-маа бригада „Специални сили“ е [[бригаден генерал]] Явор Матеев.
 
== История ==
Ред 22:
Въоръжението на дружината е изцяло немско и за времето си подразделението представлява най-добре екипираното армейско поделение в БА. Въпреки кратката си подготовка, през 1943 дружината прави демонстративен десант пред високопоставени военачалници на летище Враждебна. След смаялата публиката демонстрация 57 военни от дружината биват повишени в звание ефрейтор.
 
След като България преминава на страната на Съюзниците на 8 септември 1944, като на германски възпитаници се гледа с недоверие. Това обаче остава неоправдано. На 10 октомври Парашутната дружина пристига в Гюешево и е придадена към частите на [[Втора пехотна тракийска дивизия]] към Първа армия, която е под командването на ген-майор Владимир Стойчев. По време на [[Страцинско-Кумановска операция|Кумановската настъпателна операция]] армията е спряна на силно укрепената Стражинска позиция. Командването решава да засили настъпващите части като в боя трябва да се включи и дружината. На нея се пада най-укрепената част. Целта е да пробие в тила позицията и да отвори пътя на Първа армия за настъпление към Скопие и Куманово. Боят започва в 7 часа сутринта на 18 октомври и продължава до 15 часа следобед, когато позицията бива овладяна. Парашутната дружина губи голяма част от състава си – 36 убити и 69 ранени. Изключителен героизъм проявява ефрейтор Никола Паскалев Николов, който с цената на живота си скача във вражески бункер, унищожава го и така проправя път на другарите си. В боя загива и заместник-командирът Димитър Захариев Николов, който сам тръгва в атака, увличайки след себе си бойците. Когато на Стражин пристига генералът на Първа армия, командирът на дружината – кап. Любомир Ноев със сълзи на очи докладва: „Господин генерал, загинаха ми момчетата!“. След боевете за Стражин дружината е придадена към Първа пехотна дивизия и участва в боевете за овладяване на Страцинската позиция от 20 до 25 октомври. Общо в тези боеве дружината дава 59 убити и 109 ранени. Парашутната дружина също участва в превземането на [[Куманово]] и влиза първа в града, в боевете на Страцинската позиция и при с. Горно Нагоричене.<ref>[http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 67 години от сформирането на Парашутната дружина], в. „Българска армия“ </ref> На 24 ноември дружината е посрещната триумфално при завръщането си в София. Дружината взема участие и във втората фаза на войната, като на 4 февруари 1945 г. са формирани два взвода с 82 парашутисти, изпратени за охрана на 3-ти и 4-ити корпус в [[Унгария]]. На 16 април при боевете край с. [[Зашевац]] при внезапен минометен огън е убит командирът на дружината майор Любомир Ноев.<ref>Ташев, Ташо. Българската войска 1939 – 1945. София, Военно издателство, 2008, с. 271 – 272.</ref>
 
„Парашутната дружина (800 войници), на която гледаха с недоверие, защото бе обучена в Германия, атакува смятания за непревземаем връх Стражин и го превзе в първата атака с цената на 54 убити. Единствено на парашутистите бе позволено да пренесат убитите си другари в София и да ги погребат във военното гробище.“ – професор Божидар Димитров. <ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=53:2010-10-10-09-55-19&catid=1:latest-news&Itemid=1 Парашутната дружина], Spetsnaz-bg.com</ref>
 
18 октомври – денят на бойното кръщение на българските парашутисти е обявен за официален празник на 68-маа бригада „Специални сили“. <ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis3/13_zastoto.htm Приносът на Парашутната дружина за овладяването на Стражин], Военно издателство</ref>
 
=== Нова история ===
През 1975 г., двете парашутно-разузнавателни бази в [[Пловдив]] и [[Мусачево (Софийска област)|Мусачево]], създадени през 1964, се обединяват в 68-маа Бригада „Специални сили“, влязла в състава на новосформираното Командване сили за специални операции (КССО) на Сухопътните войски (включващо още 1-ви Парашутно-разузнавателен полк (обединил трите парашутно-разузнавателни батальона) и 34-ти Батальон за психологически операции) на чието подчинение е чак до 2004 г. Бригадата е дислоцирана в Пловдив.
 
В епохата на студената война, 68-маа бригада „Специални сили“ е редовен участник във всички учения на страните от [[Варшавски договор|Варшавския договор]].
 
== Структура ==
Ред 74:
[[ЗиЛ-131]], [[Камаз]], [[Урал (камион)|Урал]], [[УАЗ]], [[Мерцедес-Бенц]] – [[Г класа]], както и различни модели тежкотоварни автомобили от същата марка – [[Актрос]], [[Зетрос]], [[Унимог]]. 68 бригада има на въоръжение леко- и тежкобронирани високопроходими и многоцелеви автомобили [[HMMWV|HMMWV „Хъмви“]].
 
Парашутно-материалната част се заключава в следните типове парашутни системи <ref>[http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 68-маа бригада „Специални сили“, Пловдив], Spetsnaz-bg.net</ref>:
:
* RL-16,
Ред 96:
На 24 юни 2004 г. Трети пехотен български батальон заминава за Ирак. Командир на батальона е подполковник Михаил Попов.<ref>[http://www.ndt1.com/article.php/20041024201053108 Българският контингент в Кербала],ndt1.com</ref> Михаил Попов планира, организира и провежда операция по дислоциране на батальона от град Кербала в град Дивания. Операцията е изпълнена успешно. Мисията на батальона приключва през декември 2004.
 
Четвърти пехотен батальон е командван от друг известен офицер, част от новата история на 68-маа бригада „Специални сили“ – [[Димитър Шивиков]], който от декември 2004 до май 2005 изпълнява своите служебни задължения в Ирак. Още в България, Димитър Шивиков одобрява идеята на тогава лейтенант Иван Запрянов за изграждане на първия православен параклис в мисия зад граница. Параклисът, носещ името на „Свети Георги Пебедоносец“, става факт само няколко седмици след ротацията на контингента. Шивиков сдава длъжността си на командира на последния боен батальон в Ирак – подполковник Кузмов.
 
Така завършва участието на специалните сили в Ирак.
Ред 102:
 
=== Афганистан ===
[[Файл:SF - dismounted patrol.JPG|мини|Подразделение от 68-маа бригада по време на пеши патрул, северно от летище „Кабул“, Афганистан]]
 
Участието на 68-маа бригада „Специални сили“ започва през 2006 г. и продължава до днес под различен формат.
 
През 2006 г. бригадата осигурява и изпраща в Афганистан подразделение за охрана на командира на многонационалната бригада „Югоизточна Европа“ бригаден генерал Нейко Ненов, който поема командването на многонационалната бригада „Кабул“. Командир на подразделението е капитан Тодор Грибачев.
Ред 110:
През 2009 г. пред бригадата е поставена задача на сформира рота за охрана на външния периматър на летище „Кабул“. Ротата е допълнена с личен състав от други поделения. Командир на ротата е капитан Даниел Иванов, а национален командир на контингент е полковник Петко Лилов. Първа рота за охрана за охрана на външния периметър на летище „Кабул“ пристига в база „Феникс“ през октомври 2009.
 
Полковник Лилов, след изтичане на мандата му, се ротира с полковник Димитър Шивиков, който от средата на март до края на август 2010, е новият национален командир на контингент. В състава на Втора рота за охрана влиза и разузнавателният взвод основно сформиран от 68-маа бригада.
 
==== Приноси и последици ====
Ред 117:
Огромна част от тактическите прийоми на подразделенията от 68 бригада се използват в по-нататъшното обучение на следващите контингенти от състава на БА. Поради доброто си представяне по време на мисия, военнослужещи от бригадата провеждат множество курсове за добиване и повишавана на уменията (контратероризъм, снайперска подготовка, бойни действия в затворени пространства) на представители от други формирование от състава на БА.
 
По време на участието си в Ирак, 68-маа бригада дава няколко жертви в Ирак:
* [[старши лейтенант]] Николай Саръев,
* [[офицерски кандидат]] Антон Петров,
Ред 131:
Изграждането на храма започва през 2006. Поради липса на финансови средства, строежът бива прекратяван и подновяван няколко пъти през годините. През пролетта на 2011, доизграждането на храма е подновено. Главна заслуга в изграждането на храма има полковник Димитър Шивиков, благодарение на когото са осигурени финансовите средства за довършване на строежа. Основен дарител на храма е Десислав Делев – собственик на верига оръжейни магазини. Активно участие в изграждането на комплекса взимат капитаните Иван Богданов и Иван Запрянов, както и значителна част от сержантския и войнишки състав на поделението.
 
Церемонията по освещаване на храма е проведена на 18 октомври 2011, когато е и официалният празник на 68-маа бригада. Храмът е осветен от Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай. Архитектурата на параклиса е византийска. Под паралиса е изградено помещение, където изложени експонати представят историята на родните ни специални сили от времето на парашутната дружина до наши дни. Сбирката включва снимки и вещи на загиналите от състава на поделението военнослужещи в Ирак.
 
== Наименования ==
През годините формированието носи различни имена според претърпените реорганизации:
* 68-мии отделен парашутно-разузнавателен полк „СПЕЦНАЗ“ (20 септември 1975 – 30 септември 1993)
* 68 парашутно-разузнавателна бригада „Спецназ“ (30 септември 1993 – 30 септември 2000)
* 68 бригада „Специални сили“ (30 септември 2000 – 1 ноември 2019)
Ред 160:
== Външни препратки ==
{{commonscat|68th Special Forces Brigade}}
* [http://komandos.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=100453&df=45&dflid=3 История на 68-маа бригада „Специални сили“] в списание „Командос“
* [http://spetsnaz-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=54:68-q-q-&catid=35:2010-10-09-21-05-31&Itemid=54 Информация за 68-маа бригада „Специални сили“] на spetsnaz-bg.net
* [http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=8698 История на 68-а бригада „Специални сили“] във в-к „Българска Армия“
* [http://bulgarianparatroopers.eu/index.php/bg/spravochnik/item/286-spravka-za-spetzialnite-sili-na-balgariya СПРАВКА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Съвместно_командване_на_специалните_операции“.