Сюлейман I: Разлика между версии

След смъртта на баща си през 1520 г. Сюлейман се връща в [[Константинопол]] и заема трона като 10-тии османски султан. Няколко седмици след идването му на власт венецианският пратеник [[Бартоломео Контарини]] описва новия владетел така: „Той е на възраст 26 години, висок, но жилав, и с деликатен цвят на кожата. Вратът му е малко дълъг, лицето му е тясно, а носът му е орлов. Има сянка от мустак и малка брада. Все пак има приятна външност, макар че кожата му бледнее. Казват, че е мъдър господар, привързан към учението, и всички се надяват на добро при неговото управление. Чалмата му също е извънредно голяма.“{{hrf|Kinross|1979|175}}

Императивното право на империята е [[шариат]]а (или „свещен закон“), който като божествен закон на [[ислям]]а е извън правомощията на султана за промяна. И все пак отделните закони, известни като ''кануни'' (канонично законодателство) зависят от Сюлеймановата воля. Те обхващат области като наказателното право, ползването на земята и данъчното облагане.{{hrf|Imber|2002|244}} Сюлейман събира всички съдебни решения, които са били издадени от 9-матаимата османски султани преди него. След отстраняване на повтарящите се и избор между противоречащите си твърдения той издава юридически [[кодекс]], като внимава да не нарушава основните закони на исляма.<ref>Greenblatt, 20.</ref> Именно в тази рамка Сюлейман, подпомаган от своя [[велик мюфтия]], реформира законодателството, за да се адаптира към бързо променящата се империя. Когато законите постигат окончателната си форма, кодексът става известен като ''kanun‐i Osmani'', или „османските закони“. Правният кодекс на Сюлейман просъществува повече от 300 г.<ref>Greenblatt, 21.</ref>