Тайна българо-германска спогодба: Разлика между версии

== Клаузи ==

Според договора Германия гарантира на България в замяна на нейното включване във войната срещу [[Кралство Сърбия|Сърбия]] получаването на спорната и безспорната зона по [[Българо-сръбски договор (1912)|Българо-сръбския договор]] от 1912 година, както и по-голяма част от [[Поморавие]]то с цяло [[Тимошко]]. Така западната граница на България според договора тръгва от [[Дунав]]а на [[юг]] по [[река]] [[Велика Морава]] до сливането на [[Южна Морава|Българска]] и [[Западна Морава|Сръбска Морава]], а оттам следва [[вододел]]а на тези две реки, минавайки по [[било|билабилата]]та на [[планина|планинипланините]]те [[Велики Ястребац]], [[Копаоник]], [[Голяк]], гребена на [[Скопска Църна гора]], пресича [[проход]]а на [[Качанишки проход|Качаник]], изкачва се до гребените на [[Шар|Шар планина]], където достига границите на [[Санстефански договор|Сантефанска България]], тоест по [[Кораб (планина)|Кораб]], [[Дешат]] и [[Ябланица (планина)|Ябланица]]. Границата е нанесена върху приложена карта, неразделна част от договора.

В случай на влизане на [[Гърция]] във войната на страната на [[Антанта]]та, Германия се съгласява на българска анексия на източната част на [[Егейска Македония]] с градовете [[Кавала]], [[Драма (Гърция)|Драма]], [[Сяр]] и [[Кукуш]], като границата започва от [[Егейско море]] на юг от Кавала и върви в западна посока по [[Кушница]], по езерото [[Тахино]] на [[Струма]], по [[Богданска планина|Богданската планина]] и преди да достигне [[Вардар]] завива на север и върви успоредно на реката до гръцко-сръбската граница източно от [[Гевгели]].

== Последици ==

Този договор заедно с [[Българо-германски договор (1915)|Българо-германския договор]], [[Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България|Военната конвенция]] и [[Българо-турска конвенция (1915)|Българо-турската конвенция]], също сключени на 6 септември, оформя влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.