Танц: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Техника на танца: с наша снимка |
м Bot: Automated text replacement (- пък + , -Взависимост +В зависимост); козметични промени |
||
Ред 11:
Предполага се, че танцът, заедно с [[ритъм]]а на [[музика]]та и [[боя]]дисването на тялото в ранния етап на човешката еволюция служи като мощен инструмент за създаване на [[транс]] и променяне на съзнанието на човека. В това състояние хората губят индивидуалните си характеристики, самоличността си и придобиват колективната идентичност<ref>Joseph Jordania, 2011, ''Why do People Sing? Music in Human Evolution'', Logos, pg.98 – 102</ref> Съвременни военни единици използват силни и шумни, на висок глас пеене и танци, за да се подготвят за опасни военни мисии.<ref>Jonathan Pieslak, 2009, Sound Targets: American Soldiers and Music in the Iraq War (Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press</ref><ref> William H. McNeill, 1997, Dance and Drill in Human History. Harvard University Press</ref>
Танцът със сигурност е важна част от [[церемония|церемонии]], [[ритуал]]и, празнувания, чествания и [[развлечение|развлечения]], дори преди раждането на първите човешки [[цивилизация|цивилизации]]. [[Археология|Археологически находки]] предоставят доказателства в полза на това твърдение от [[праистория|праисторически времена]] – като например 9000-годишните рисунки в [[скални жилища Бхимбетка|скалните жилища Бхимбетка]] в [[Индия]] или
Едно от най-ранните структурирани използвания на танците е възможно да е при изпълнението и разказването на [[мит]]ове. Понякога са използвани и за показване на чувства към противоположния пол, т.е. свързани са с произхода на „правенето на любов“. Преди съществуването на писмени езици, танцът е един от методите за предаване на тези истории от поколение на поколение.<ref name="lecomte">Nathalie Comte. „Europe, 1450 to 1789: Encyclopedia of the Early Modern World“. Ed. Jonathan Dewald. Vol. 2. New York: Charles Scribner's Sons, 2004. p94-108.</ref>
Ред 20:
== Техника на танца ==
[[Файл:Dancing girls in concert.jpg|400px|
В началото на [[1920-те|20-те година на XX век]], различни учения за танца ([[тренировка]], критична теория, [[музикален анализ]] и история на танца) започват да се считат за академични дисциплини. Днес тези проучвания са интегрална част от програмата на много университети по изкуствата и хуманитарните науки. В края на XX век признаването на практическите знания като равни на академичните знания довежда до появата на практически изследвания и практиката като научно изследване.
Ред 52:
Българските народни танци включват предимно [[ръченица|ръченици]] и [[хоро|хора]]. Ръченицата е танц, който се танцува индивидуално, по двойки, или групово. Няма по принцип захват за ръцете, освен ако хореографията не го изисква. Ръцете обикновено стоят на хълбоците, с изправени лакти.
Разпространена е в цяла България, но в отделните етнографски области се танцува в характерен стил, например тракийска ръченица, шопска ръченица и тн. При групово изпълнение на шопската ръченица всеки танцьор се хваща за колана на съседните танцьори. Хорото е колективен танц, характерен за българския [[фолклор]], при който участниците се подреждат в кръг, линия или други формации. Ритъмът на различните хора варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт. Най-известни са [[право хоро]], [[дунавско хоро]], [[шопско хоро]], [[дайчово хоро]] и [[ганкино хоро]].
==== Спортни танци ====
| |||